Като изпълни възложената на него задача, той се обърна към английския народ с тържествено заявление своята благодарност за съчувствието, изказано в многобройните митинги. И твърде скромно на себе си предписваше незначителна роля в изобличението на българските ужаси, като уверяваше, че славата, а следователно и благодарността, най-вече принадлежи на Пирс, който най-напред обърна вниманието на Европа върху тия мрачни фактове, на английския консул Беринг и на американския Скайлер, които посетиха България в едно време с него. Той така също характеристично забележва, че винаги е считал за длъжност на всеки човек, а толкова повече на всеки вестникар, да изобличава всяко престъпление, дето то и да е станало, и да брани слабите и злочестите. И затова, като е изказвал твърде слабо негодуванието, което той е чувствал към турските подвизи, той и не подозирал, че ще го обвинят в желание да порази читателите с трескави ефекти, които действуват неприятно върху нервите на образованите хора.
В отговор на това обвинение, прибавя той, мога само да кажа, че у българските жени и деца, подхвърлени от турците на всевъзможни мъки, така също имаше нерви и че при бездействието, даже отречението на станалите фактове от страна на турското правителство, оставаше ми само да известя на английския народ и на всичкия свят за ония действия на турците, за които и досега не мога да си припомня без ужас и негодувание. Това обръщение към народното сърце не остана безплодно: Англия направи на България материална помощ до 50 000 лири стерлинги и нравствена, която, надявам се, съвършено ще измени бъдещето на тоя страдащ, мъченически народ.
Остава ни да кажем няколко думи за достоверността на съобщаваните от Макгахана сведения. Той се е ползувал от материали от първи ръце и е основавал всичките приведени от него фактове върху свидетелствата на иностранните консули, на немските по железницата чиновници, американските мисионери, най-сетне на самите пострадали българи и техните желати — турците. Справедливостта на описваната от него картина напълно се потвърдява от официалния отчет на Беринг, който не дотам съчувствува на българите, от протокола, съставен от княз Церетелев и Скайлер, а най-вече от подробното Скайлерово донесение на американското правителство, напечатано тия дни и което в главните си черти съставя само повторение на знаменитите писма на неговия другар по пътешествието. Но окончателният извод на Скайлер така е важен и така напълно съвпада с погледите на Макгахан, щото ние ще го приведем изцяло:
„В пловдивския, сливенския и търновския окръзи, а така също в съседните места, на които обърнах особено внимание, казва той, има изгорени досущ или отчасти 79 села, без да говорим за многобройните разграбени села. И така, пропаднали са до 9000 къщи, а като смятаме във всяка къща средно число по 8 души, излиза, че 72 000 човешки създания са останали без покрив. Убити според моята сметка има до 10 984. Разбира се, че много още има убити по полето, големите пътища и горите, но за тях не са останали положителни сведения. Затова мисля, че общата цифра на убитите достига до 15 000 души. Сетне са умрели много хора от болести, затвори и пр. Фактове за позорно оскърбление жените срещаха се на всяка стъпка така много, щото не мога да ги приведа всичките. Изгарянието на домовете, убийствата и всевъзможните зверства, извършени от турците, очевидно съвсем не са били необходими за потъпкването на въстанието, което е било твърде незначително, и селяните при първото поискване давали са оръжието си. Така също тия действия не се оправдават от паниката, защото тя се е била отколе минала, когато войските излезли в поход, или пък с подобни зверства от страна на българите, както утвърдяваха не само турците. Аз старателно изследвах тоя въпрос и не намерих никакви доказателства да са извършвали българите каквито и да са зверства. Само в два случая инсургентите са изгорили две турски села и убили две туркини при бягането им из Панагюрище. Нито една туркиня, нито едно турско дете не са били убити хладнокръвно, преднамерено; нито една туркиня не е била обезчестена, нито един турчин не е бил мъчен, нито една турска къща не е била ограбена и нито една джамия не е била осквернена. Мнозина се стараят да докажат, че Портата не само не е заповядвала да се извършват станалите ужаси в България, но даже че не е знаяла за тях. Но има много причини да ни карат да предполагаме, че Абдул Керим паша, сердар-екрем, изпратен в Едрине за усмиряване на бунта и сетне главнокомандуващ на турската войска в Сърбия, Хюсеин Авни паша, бившия военен министър, и Митхад паша са знаяли твърде добре за българските ужаси, ако да не са ги сами възбудили. Но във всеки случай лицата, които особено са се отличавали със своята жестокост и варварство, са получили награди от турското правителство, а тия, които са се старали да действуват законно и им е било жално да проливат невинна кръв, едвам избягнаха от наказанието.“