Допускайки все пак елементи на психология и социология, авторката определя мястото им в научната фантастика само разглеждано от позициите на научността. Дори в творбите на Лем, Азимов, Кларк, в човешките фигури тя вижда само талантливо раздвижени „клишета“. За нея литературността е „голяма беда в научната фантастика“. Тя пише:
„Няма нищо по неудобно, когато авторът на научна фантастика сбърка собствения си жанр и иска да покаже, че може да бъде писател. Ако той желае да показва как може да се «задълбочава», да лиризира, да обрисува едва ли не истински конфликти, ако вмъкне в своя дедуктивен жанр проникновени обрисовки на обществото, исторически мъдрости, ако поиска да пее по психологически ноти, тогава нека пише литература. Литературата е нещо друго. Но строгият жанр на научната фантастика не търпи подобни артистични отклонения. При това не ги търпи най-вече в тяхната най капризна, най-литературна точка: в обрисовката на човека.“
И така нататък. Остър, болезнен диспут с последица: умножаващия се брой на сурогатите. В споменатата позиция — ако я доразвием или доразкажем — главоломно изниква принудата на втория и трети тип читатели с техния пад за ирационална или технократска храна. За тях Лем бе казал:
„На хората, които изпитват глад за ирационална храна, научната фантастика може да предложи само сурогати.“
Впрочем това наистина е неизбежно.
Понятията, критериите, преценките и предпочитанията около фантастиката и научната фантастика явно тепърва ще се доизясня ват, ще улягат. И мисля, че този „капризен“ жанр все повече ще доказва, че е литература. Както литературата е доказвала векове наред, че може да се изгражда и чрез фантастика.
Георги Крумов