— Благодаря ти, Лиз. Благодаря ти, че вече си се погрижила за толкова много неща.
— Утре ще обсъдим ангажиментите.
Ангажименти? Какви ангажименти, стреснато си помисли Нел. Погребението ли?
— Ние с Адам никога не сме коментирали какво би искал, ако нещо му се случи. Но веднъж в Нантъкет ми каза, че когато му дойде времето, предпочита да бъде кремиран и праха му — разпръснат в океана.
Погледна към Лиз и забеляза съчувствието в очите й. Поклати глава и се помъчи да се усмихне.
— Май желанието му се изпълни, а?
— Ще ти се обадя сутринта! — Лиз хвана ръката й и я стисна нежно.
Когато се върна във всекидневната, дядо й стоеше прав, а Гърт търсеше чантата си. Докато го изпращаше, той каза раздразнено:
— Права си, че не позволи на леля си да остане. Сигурно цяла нощ щеше да дрънка онези дивотии за паранормалното.
После се обърна към Нел и я прегърна.
— Съжалявам повече, отколкото изглежда, Нел. След случилото се с майка ти и баща ти определено не заслужаваш да загубиш и Адам по този начин.
А най-вече след скандал, помисли Нел, чувствайки как в душата й се надига негодувание. Мак, ти беше в основата на проблема. Изискванията ти към мен бяха прекалени. Беше грешка от страна на Адам да не иска да се кандидатирам за Конгреса, но за отношението ти към мен беше прав.
Нел замълча и след секунда дядо й се отдръпна. Тогава се появи Гърт.
— Знам, че в подобен момент не може да се каже почти нищо, което да прозвучи достатъчно успокоително, Нел, но искам да помниш, че не си го изгубила наистина. Сега Адам просто е в друго измерение, но все още е твоят Адам.
— Стига, Гърт — прекъсна я Мак, като я хвана за ръката. — Нел не се нуждае от такива приказки сега. Опитай се да поспиш, Нел. Ще поговорим утре сутрин.
Тръгнаха си. Нел се върна във всекидневната и учудено осъзна, че се ослушва за звука от ключа на Адам. Разходи се из апартамента като в транс. Подреди списанията на масата. Оправи декоративните възглавници на канапето, претапицирано миналата година в топло червено, на което отначало Адам се учуди, но после го хареса.
Огледа стаята. Забелязваше разностилието сякаш за първи път. Някои неща бяха от дома на родителите й — великолепни вещи, купувани по време на пътешествията им. Други бяха находки от малки антикварни магазинчета или от разни търгове, за които леля Гърт научаваше, и бяха взети след дълги преговори… Преговори и компромиси… Заля я нова вълна от мъка. Ние с Адам щяхме да оправим всичко, каза си тя. Просто съм сигурна!
Отиде до трикраката масичка, която Адам случайно бе открил един ден, докато тя се занимаваше с политика, а той придружаваше Гърт в една от търсаческите й експедиции. Двамата се харесаха от самото начало. Леля й също щеше да тъжи за него. Нел знаеше, че тя го е подтикнала да й купи масичката.
Понякога се тревожеше за Гърт, загрижена, че някой може да я използва. Толкова беше доверчива! Позволяваше на всички онези медиуми и ясновидци да влияят на решенията й. Все пак, когато се стигнеше до пазарлъци за неща като масичката, Гърт бе учудващо хитра. Собственият й апартамент на Източна Осемдесет и първа улица представляваше жизнерадостна смесица от мебели и предмети на изкуството, получени в наследство или купувани през годините, които сега излъчваха успокояващ уют и топлота.
При първото си отиване там Адам със смях бе отбелязал, че домът на Гърт прилича на ума й — оживен, разсеян и леко смахнат.
— Никой друг не би търпял арт деко до рококо — бе казал той.
Мебелите на леля Гърт! Вещите в тази стая! Какво, по дяволите, правеше съзнанието й, занимавайки я с маси, столове и килими в подобен момент? Кога ще повярвам, че Адам е мъртъв?
Толкова искаше да отвори сега вратата и да каже:
— Нел, нека да го призная първи! Обичам те и съжалявам за избухването си.
Избухването… Първо се бяха скарали ожесточено, а после яхтата се бе пръснала. Детектив Бренън й каза, че било прекалено рано да знаят дали изтичане на горивото е причинило експлозията.
Адам кръсти и двете си яхти на мен, помисли си Нел, а аз почти никога не се качвах на тях. Ужасно се страхувах от водата след попадането в онзи водовъртеж. Той все ме молеше да отида на яхтата с него и все обещаваше, че ще останем близо до брега.
Бе се опитала да превъзмогне страха си от океана, но напразно. Затова плуваше само в басейни и просто не можеше да понася малките съдове, където усещането за огромната маса вода под нея я изпълваше с ужаса, че ще се удави.