Джими изглеждаше толкова притеснен тази сутрин. Възможно ли е наистина да е казал „съжалявам“ на излизане? Защо съжаляваше?
В осем и половина Лиза започна да се тревожи. Какво става? Със сигурност не е още на яхтата. Времето се променяше бързо. Мрачното небе предвещаваше буря. Не беше безопасно да се излиза в морето.
Вероятно пътува към къщи, а движението в петък вечер е ужасно.
Час по-късно Лиза отпрати двете по-малки деца да се изкъпят и да си облекат пижамите. Кайл, завършил вече домашното си, отиде във всекидневната да гледа телевизия.
Джими, къде си? Когато стрелката на часовника наближи десет, Лиза вече агонизираше. Нещо не беше наред. Да са го уволнили? Дори и да е така, не ми пука, Джими! Ще намериш нещо друго. Може би трябва да се махнеш от строителството. Винаги си твърдял, че в този бизнес се правят много нередни неща.
В десет и половина се звънна. Обезумяла от ужас, Лиза изтича да отвори. Отпред стояха двама мъже. Показаха карти и полицейски значки.
— Госпожо Райън, може ли да влезем? Без да се замисля, въпросът излетя от устата й. С дрезгав от болка глас изхлипа:
— Джими се е самоубил, нали?
15.
Корнелиъс и Гъртруд Макдермот хванаха такси. Седяха мълчаливо, всеки потънал в собствените си мисли, и дори не забелязаха кога колата спря на Осемдесет и първа улица и Лексингтън авеню.
Гърт по-скоро почувства презрителния поглед на шофьора, оправен към нея.
— О, не разбрах, че сме стигнали — извини се тя. Извърна се притеснено и видя, че портиерът на сградата вече й държи вратата отворена. Дъждът се лееше като из ведро. Гърт забеляза, че въпреки чадъра той е прогизнал до кости.
— За Бога, Гърт, размърдай се — изръмжа брат й.
Тя се обърна към него, пренебрегвайки резкия му тон.
— Корнелиъс, Нел обожаваше Адам. Имам чувството, че няма да успее да се справи с това. Ще има нужда от пълната ни подкрепа.
— Нел е силна. Ще се справи.
— Не го вярваш наистина, нали?
— Гърт, този нещастник ще се удави заради теб. Не се тревожи, Нел ще се справи. Ще ти звънна утре.
Когато се обърна, за да излезе от колата, една от думите на Мак внезапно проблесна в ума й. „Ще се удави“. Гърт се зачуди дали Адам се бе удавил, или бе разкъсан на парчета от експлозията. Осъзна, че и брат й сигурно си бе помислил същото, защото я хвана за ръката и я целуна по бузата.
Усети познатата болка в колената си, когато излезе от таксито и се изправи. Тялото ми се скапва. А Адам беше толкова силен и здрав. Ужасен шок!
Внезапно се почувства безкрайно изморена и с радост прие ръката на портиера, който й помогна да измине късото разстояние от бордюра до входа. След няколко минути, вече на спокойствие в собствения се апартамент, тя се отпусна в едно кресло. Облегна се и затвори очи. Сълзите закапаха, когато лицето на Адам изплува в мислите й.
Неговата усмивка би стоплила и най-леденото сърце. Гърт си припомни първия път, когато Нел го беше довела да се запознаят. От нея тогава просто струеше любов. Усети буца в гърлото си, когато си помисли за контраста между щастието в очите на племенницата й в онзи следобед и объркването и мъката в тях тази вечер.
В душата на Нел сякаш се бе запалила някаква светлина, когато се запозна с Адам. Корнелиъс всъщност никога не бе разбрал колко кошмарно бе за нея да загуби майка си и баща си толкова малка.
Мак й даваше всичко възможно, разбира се, и прекарваше всяка свободна минута с нея, но никой не би могъл да замени двама родители като Ричард и Джоан.
Гърт се надигна с въздишка и влезе в кухнята. Протегна се към чайника и се усмихна, тъй като си припомни как скоро след като се бе запознала с Адам, той я попита защо не го държи пълен, така че винаги да има топла вода.
— Вкусът се променя, когато водата е претоплена — бе обяснила тя.
— Гърт, трябва да ти кажа, че това е чисто внушение — бе отговорил Адам със сърдечен нежен смях.
Колко се смеехме, когато бяхме заедно, помисли си тя. Адам не беше като Корнелиъс, който понякога е толкова нетърпелив с мен. Адам дори дойде тук няколко пъти при ясновидците. Наистина се интересуваше. Искаше да знае защо вярвам толкова силно, че човек може да осъществи връзка с мъртвите.
Жалко, че нямам подобна дарба, но някои наистина го могат. Виждала съм как се успокояват хората, след като влизат в контакт с обичан от тях човек, който вече не е сред нас. Ако за Нел е проблем да приеме смъртта на Адам, ще настоявам да се опита да се свърже с него по този начин. Адам ще й обясни, че му е било време да напусне света ни и че тя не трябва да тъгува непрестанно, тъй като той всъщност е тук. Това ще направи нещата по-лесни за нея.