— Бях толкова скапан, когато се прибрах у дома онази нощ, че изключих телефона и си легнах. Репортерите се свързали с родителите ми във Флорида. Невероятен късмет е, че и двамата не са получили инфаркт. Мама не можа да спре да плаче, когато разбра, че съм добре. Още не може да го повярва. Само днес ми звъня четири пъти.
— Разбирам я. — Нел мислеше каква ли щеше да е нейната собствена реакция, ако Адам й се обадеше и й кажеше, че не е бил на яхтата, защото нещо го е задържало и е помолил Сам да проведе събранието без него.
Да предположим…
Но това беше абсолютно невъзможно. Нямаше какво да се предполага. „Корнелия II“ не би отплавала без Адам. Яхтата, кръстена на мен… Нещото, на което не исках да стъпя, кръстено на мен и превърнало се в негов ковчег.
Не! В неделя бяха открили части от труп, които бяха идентифицирани като Джими Райън. Засега само той щеше да бъде погребан с ковчег. Вероятността да намерят и идентифицират и други тела или останки почти не съществуваше. Краус и Уинифред сигурно са били още по-разкъсани или са изгорели. А ако случайно е останало нещо от тях, то вече е отнесено от силното течение на моста „Веразано“ към океана.
— Кремиран и погребан в морето. Опитай се да мислиш така, Нел.
Думите на отец Дънкан, когато Нел обсъди с него опелото на Адам.
— Опелото ще бъде в четвъртък.
Ланг помълча за момент, после меко каза:
— Носят се много слухове, Нел. Полицаите потвърдиха ли, че бомба е унищожила яхтата?
— Още не.
Но Нел знаеше, че го подозират, и тази мисъл не я напускаше. Защо някой би го направил? Дали беше случайно насилие, както когато нападат невинни непознати из улиците? Или пък действие на неудачник, който завижда на собственика на красивата нова яхта и иска да го накаже? Каквато и да бе причината, Нел трябваше да я узнае, за да може да приключи с този ужас.
Съпругата на Джими Райън също се нуждаеше от отговор. Беше звъннала в деня след трагедията. Искаше да разбере защо мъжът й е мъртъв.
— Госпожо Коулиф, имам чувството, че ви познавам — бе казала тя. — Виждала съм ви по телевизията и следя статиите ви, а през годините съм чела как дядо ви ви е отгледал след смъртта на родителите ви. Преживели сте много мъка. Не знам какво са ви казали за мъжа ми, но не искам да мислите, че човекът, когото обичах, е виновен за смъртта на съпруга ви. Джими не го е извършил. Той също е жертва. Да, беше в депресия. Беше безработен дълго време и натрупахме доста дългове. Но нещата тръгнаха по-добре, най-вече благодарение на мъжа ви. Джими му беше задължен за това, че предаде молбата му на компанията на Сам Краус. А сега полицаите намекват, че Джими е отговорен за експлозията. Искам да знаете, че дори ако той е искал да се самоубие, а колкото и да ме боли трябва да призная, че може да е имало нещо подобно, никога не би причинил смъртта на друго човешко същество. Никога! Джими беше добър човек и чудесен съпруг и баща. Познавах го много добре. Той никога не би направил нещо подобно.
Снимките от погребението на Джими Райън бяха публикувани на трета страница на „Поуст“ и на първа страница на „Нюз“. На тях се виждаше как Лиза Райън с три деца, сгушени до нея, бавно върви след ковчега. Нел затвори очи.
— Нел, по някое време следващата седмица бих искал да поговорим по някои делови въпроси — меко каза Ланг. — Трябва да се вземат няколко решения и се нуждая от сътрудничеството ти. Но имаме достатъчно време.
Надигна се и добави:
— Опитай да си починеш малко. Можеш ли да спиш нощем?
— Горе-долу. Но като имаш предвид…
Нел с радост затвори вратата след Питър Ланг. Срамуваше се от негодуванието, което изпитваше към него, за това, че бе единственият пощаден. Синините му щяха да изчезнат. Подутата му устна щеше да се оправи след няколко дни.
— Адам! — извика тя. — Адам — повтори после тихо. Не последва никакъв отговор.
Бурята в петък вечер бе сложила край на летните жеги и сега времето бе необичайно за началото на юни. Инсталацията на сградата вече бе настроена за охлаждане и макар Нел да бе изключила климатика, апартаментът беше студен. Влезе в спалнята, за да си вземе пуловер.
Прекрасната Лиз се появи в събота сутрин с торба в ръката.
— Ще ядеш! — отсече тя. — Не знаех какво имаш тук, затова донесох грейпфрут, бекон и пресни гевреци.
След втората чаша кафе каза:
— Нел, знам, че това не е моя работа, но все пак… Сърцето на Мак се къса заради теб. Не го отблъсквай.
— Той отблъсна Адам и в момента ми е трудно да му го простя.
— Знаеш, че се грижеше за интересите ти. Чувстваше, че това, което е добро за теб, имам предвид кандидатурата, е добро и за брака ти.