Вгледа се в шкафа картотека. Съпругът й го използваше за данъчни декларации и всякакви важни документи. Картотеката бе другото нещо, което Лиза трябваше да огледа внимателно. Отвори горното чекмедже и се съсредоточи върху кафявите пликове със спретнати етикети. Както беше очаквала, те съдържаха последователно номерирани данъчни декларации.
Отваряйки второто чекмедже, видя, че Джими бе извадил преградите. Грижливо сгънатите чертежи и спецификации лежаха един върху друг. Знаеше за какво са — плановете му за ремонта на мазето, за двуетажното легло в стаята на Кайл, за терасата пред всекидневната.
Сигурно тук са и плановете за мечтаната ни къща, помисли си Лиза. Къщата, която щяхме да си построим един ден. Той ми ги даде като коледен подарък преди две години и половина, преди да загуби работата си. Помоли ме да му кажа какво точно искам и направи чертежите според желанието ми.
Развълнувана от идеята, Лиза бе дала пълна свобода на въображението си. Поиска кухня със стъклен покрив, която да преминава плавно в трапезария с камина. Представяше си канапе под прозореца в трапезарията и голям вграден гардероб в спалнята. Джими бе направил макета на къщата по описанието й.
Надявам се да го е запазил, помисли си Лиза. Бръкна в чекмеджето и извади купчина хартии. Не бяха толкова много, колкото изглеждаха, а под тях, на дъното на чекмеджето, Лиза видя две кутии, увити с кафява хартия и стегнати с канап. Бяха се заклещили и Лиза трябваше да коленичи на пода и да пъхне ръце отдолу, за да ги извади.
Остави ги на масата, взе остър инструмент и разряза канапа. Разопакова кафявата хартия и свали единия капак.
После, със смесица от ужас и изумление, се вторачи в купчините пари, лежащи в спретнати редици: двайсетачки, петдесетачки, няколко стотачки, някои използвани, други — чисто нови. Втората кутия съдържаше най-вече петдесетачки.
Час по-късно, след грижливо броене, последвано от още по-грижливо повторно преброяване. Лиза зашеметено отбеляза, че петдесет хиляди долара се оказаха скрити в мазето от Джими Райън, любимия съпруг, който внезапно се бе превърнал в напълно непознат.
19.
През двете си години в Ню Йорк Бони Уилсън, ясновидка и медиум, си бе създала солидна клиентела, която приемаше редовно в апартамента си.
Тридесетгодишна, слаба, с черна коса, падаща по рамената й, бледа кожа и красиви черти, Бони приличаше повече на модел, но бе станала доста известна и търсена от хора, които искаха да осъществят контакт с любимите си покойници.
Тя имаше навика да обяснява следното на новодошлите:
— Всички имаме ясновидски способности, но някои имат повече. Те могат да се развиват. Аз обаче още от дете притежавах способността да усещам какво става в живота на хората, да чувам грижите им, да им помагам за отговорите, които търсят. Докато учех, се присъединявах към хора с моите способности и открих, че когато някой дойде да се консултира с мен, довежда и онези, които е обичал, но сега са в друг свят. Понякога посланията им бяха специфични. Друг път просто искаха да уведомят жалеещите, че са щастливи и са добре, а любовта им е вечна. Постепенно способността ми да общувам с мъртвите се усъвършенства. Някои хора се притесняват от това, което им казвам, но повечето извличат от него само успокоение. Искам да помогна на всички, които идват при мен, и моля единствено да се отнасят към способностите ми с уважение. Господ ми е дал тази дарба и мое задължение е да я споделя с останалите.
Бони редовно участваше в събранията на Асоциацията на нюйоркските ясновидци, провеждана в първата сряда на всеки месец. Днес, както беше очаквала, Гърт Макдермот, иначе редовен посетител, не присъстваше. С приглушени гласове всички обсъждаха трагедията, сполетяла семейството й. Гърт, която беше голяма бъбрица, се гордееше невероятно с преуспяващата си млада племенница и често говореше за ясновидските й способности.
— Запознах се със съпруга на племенницата, Адам Коулиф, в дома на Гърт по време на един от коктейлите й — каза доктор Зигфрид Волк на Бони. — Гърт много го харесваше. Не мисля, че той се интересуваше много от нашите проучвания и способности, но определено я зарадва, когато се появи на събирането. Очарователен човек. Изпратих й бележка, за да изразя съболезнованията си, и възнамерявам да й звънна следващата седмица.
— Аз също ще я посетя — каза Бони. — Искам да помогна на нея и на семейството и, с каквото мога.