— Мога ли да поговоря с вас? Моля ви, много е важно.
— Разбира се. — Нел се отдръпна от Мак и Гърт. Познавам тази жена, помисли си тя. Но откъде? Изглеждаше на нейната възраст и също като нея беше облечена в черно. Очите й бяха подпухнали, а лицето й — състарено от мъка. Лиза Райън, сети се Нел, като си припомни снимката, която бе видяла във вестника. Съпругата на Джими. Тя ми звънна, след като се чу, че експлозията може да е била причинена от желание за самоубийство и че Джими може да е отговорен за смъртта на останалите. Тогава Лиза ми призна, че мъжът й бил депресиран, но настояваше, че той никога не би наранил друг човек.
— Госпожо Коулиф, дали мога да се видя с вас насаме. Много е важно! — После Лиза се огледа нервно. Внезапно се ококори и я завладя паника. — Съжалявам, че ви притесних — рязко каза тя, завъртя се и забърза надолу по стълбите.
Ужасена е, помисли си Нел. Но от какво? И за какво въобще ставаше дума?
Нел се огледа и позна детектив Бренън, който излизаше от църквата с още един мъж и идваше към нея. Защо това бе ужасило вдовицата на Джими Райън?
26.
В четвъртък следобед Бони Уилсън се обади на Гърт Макдермот и я попита дали ще е удобно да се отбие при нея за малко.
— Бони, честно казано, днес не е най-добрият ми ден. Опелото за Адам Коулиф беше сутринта, а после брат ми бе поканил близките на обяд в „Плаза Атене“. Току-що се прибирам. Изморена съм.
— Гърт, просто чувствам, че трябва да дойда. Мога да стигна до вас за двайсет минути. Обещавам ти, че няма да остана повече от половин час.
Гърт въздъхна, когато линията прекъсна. След изпълнения с емоции ден бе очаквала с нетърпение да си облече халата и да си направи чаша чай.
Иска ми се да бях уверена и по-силна, помисли си тя. От друга страна, Корнелиъс вероятно е достатъчно силен и за двама ни. Той говори толкова хубаво за Адам. Беше му го казала след службата.
— Всеки добър политик може да говори мило за всекиго, Гърт — беше отговорил Мак мрачно. — Вече би трябвало да го знаеш.
Раздразнена от прямотата му, Гърт го предупреди да не казва това и на Нел. За негова чест, той си сдържа езика, когато тя му благодари.
Горката Нел, помисли си Гърт, като си припомни държането й по време на опелото. Поне да беше дала воля на някаква емоция. А тя просто седеше замаяно, сякаш не осъзнаваше какво става около нея. По същия начин бе реагирала и на опелото за Ричард и Джоан преди години.
Тогава Мак бе плакал тихо през цялата служба. Десетгодишната Нел го бе потупала по ръката и се бе опитала да го успокои. Очите й пак бяха сухи.
Иска ми се да ми беше позволила да остана при нея, мисли си Гърт. Явно не приема смъртта на Адам и не може да се справи. На обяда бе казала:
— Още ми се струва нереално.
Гърт въздъхна, прекоси спалнята и отвори гардероба. Мили Боже, иска ми се Бони да не бе настояла да дойде точно сега, но поне ще облека нещо по-удобно, преди да пристигне.
Навлече мек панталон и памучен пуловер, после обу удобни пантофи. Изми си лицето и се среса. Леко освежена, се върна във всекидневната точно когато домофонът избръмча и портиерът я попита дали очаква госпожица Бони.
— Знам, че предпочиташе да не идвам — каза Бони на влизане, но чувствах, че трябва.
Напрегнатите й сиви очи заоглеждаха лицето на Гърт.
— Не се тревожи толкова много. Мисля, че мога да помогна на племенницата ти. Струва ми се, че си възнамерявала да си направиш чаша чай. Защо и двете не пийнем?
След няколко минути седяха една срещу друга до малката маса в кухнята.
— Баба ми гадаеше на чаени листа — каза Бони. — Беше невероятно точна. Сигурна съм, че притежаваше естествени ясновидски способности, за които не си даваше сметка, но след като предвиди, че един от братовчедите ми сериозно се е разболял, дядо я помоли да спре с предсказанията, убеди я, че силата на внушението й е виновна за болестта.
Дългите пръсти на Бони обвиха чашата. Няколко чаени листа се бяха промъкнали през цедката и тя се вторачи мислено в тях. Черната й коса падаше напред и закриваше лицето. Гърт я загледа с нарастващо притеснение. Бони знае нещо, помисли си тя. Лоши новини. Сигурна съм.
— Гърт, чувала си за фенома на свободния глас, нали?
— Да, разбира се. Доколкото знам е доста рядко срещан.
— Да, така е. Вчера при мен дойде за консултация нова клиентка. Успях да се свържа с майка й от другата страна и мисля, че й помогнах да приеме нейната смърт. Но точно когато майката ми казваше, че е изморена и предпочита да ни напусне, почувствах, че още някой иска да се свърже с мен.
Гърт остави чашата си.
— Клиентката ми си тръгна, а аз поседях кротко в очакване на някакво послание. После долових мъжки глас. Беше толкова тих, че отначало не разбрах какво казва. Усетих усилията му да се свърже с мен. Осъзнах, че непрестанно повтаря едно име: „Нел, Нел, Нел.“