Той се загледа настрани за момент, после стана и седна в креслото до канапето.
— Нел, в криза сме и ти трябва да я разрешиш. След като бе предложен за втори мандат, онази невестулка Боб Горман реши да не се кандидатира. Получил сладко предложение да оглави някаква Интернет компания. Твърди, че не можел да си позволи да живее само със заплатата си от Конгреса. Напомних му, че когато му помогнах да бъде избран преди две години, говореше единствено за задълженията си към избирателите.
Нел зачака. Знаеше, че миналата седмица дядо й беше чул първите слухове за това, че Горман няма да се кандидатира за втори мандат. Очевидно слуховете се бяха потвърдили.
— Нел, според мен има само един човек, който може да заеме това място. — Макдермот се мръщеше. — Трябваше да го направиш още преди две години, когато се пенсионирах.
Замълча за момент.
— Това е в кръвта ти. Искаше го навремето, но Адам те разубеди. Не позволявай да се случи отново.
— Мак, моля те, не започвай пак с Адам!
— Не започвам с нищо, Нел. Аз те познавам. Ти си политическо животно. Възпитавах те за тази работа още от дете. Не се зарадвах особено, когато се омъжи за Адам Коулиф, но не забравяй, че аз му помогнах да започне бизнес в Ню Йорк, като го представих на Уолтърс и Арсдейл, чиято архитектурна фирма си остава сред най-ценните ми поддръжници — Мак сви устни. — Не беше особено коректно, когато след по-малко от три години Адам ги напусна, взимайки със себе си най-добрия им специалист, за да отвори свое собствено бюро. Е, бизнесът му може и да върви добре, но пък от самото начало той знаеше плановете ми за теб. Защо се противопостави? Ти трябваше да кандидатстваш за мястото ми, когато се пенсионирах. Той нямаше правото тогава да те разубеждава. Нито пък сега го има.
— Мак, приятно ми е да пиша за вестника. Може и да не си забелязал, но имам известни успехи.
— Да, статиите ти са чудесни, не го отричам. Обаче това не е достатъчно за теб. Ти го знаеш.
— Нежеланието ми не е свързано с Адам.
— Така ли? А с какво?
— И двамата искаме деца. Той просто предложи да изчакаме малко. След десет години ще съм на четиридесет и две. Тогава ще е по-подходящо да кандидатствам за политически пост.
Дядо й се изправи припряно.
— Нел, след десет години ще си вън от играта. Нещата се развиват прекалено бързо, за да чакаш. Признай си! Изгаряш от желание да участваш. Помниш ли какво ми каза, когато ми съобщи, че ще ме наричаш Мак?
Нел се наведе напред, сключи ръце и облегна брадичката си на тях. Беше първа година студентка в Джорджтаун. При протеста на дядо си беше обяснила:
— Аз съм най-добрият ти приятел, а приятелите ти те наричат Мак. Ако продължа да те наричам дядо, винаги ще ме приемат за хлапе. Когато съм с теб на публично място, искам да ме смятат за твой адютант.
— Това пък какво означава? — беше попитал Корнелиъс.
Нел си спомни как му бе подала речника.
— Адютантът е твой подчинен или помощник, на когото имаш пълно доверие. В момента съм и двете за теб.
— В момента? — беше попитал той.
— Докато се пенсионираш и заема мястото ти.
— Нел? — Корнелиъс Макдермот прекъсна спомените й. Ти беше само едно нахакано хлапе, когато каза тези думи, но вярваше в тях.
— Помня.
Макдермот застана пред нея. Наведе се и доближи лице до нейното.
— Нел, не изпускай момента. Ако го направиш, ще съжаляваш. Когато Горман потвърди, че няма да се кандидатира, ще се появят доста желаещи. Искам да привлечеш вниманието от самото начало.
— Кога е началото? — предпазливо попита Нел.
— На традиционната вечеря на тридесети. Вие с Адам ще присъствате. Тогава Горман ще съобщи намерението си да се оттегли, когато мандатът му приключи. Ще се просълзи и ще сподели, че му е било адски трудно да вземе това решение. Но нещо му е помогнало. И след като си издуха носа, ще посочи към теб, за да каже, че ти — Корнелия Макдермот Коулиф — ще се кандидатираш за мястото, заемано от дядо ти в продължение на петдесет години. Корнелия ще замени Корнелиъс. Вълната на третото хилядолетие.
Очевидно доволен от себе си и от идеята си, Макдермот се усмихна широко.
— Нел, ще бъде страхотно!
С леко съжаление Нел си припомни как преди две години, когато Боб Горман се кандидатира за мястото на дядо й, бе изпитала лудо нетърпение да види себе си там. Мак беше прав. Тя беше политическо животно. Ако не влезеше в играта сега, можеше да стане прекалено късно.