— Да не би… — започна Гърт, но гласът й заглъхна.
Очите на Бони се разшириха и заблестяха. Тъмносивите ириси станаха катраненочерни. Тя кимна.
— Помолих го да ми съобщи името си. Енергията му беше почти напълно изчерпана и едва говореше. Но точно преди да изчезне, каза: „Адам. Аз съм Адам.“
27.
След обяда Нел настоя да се прибере пеша. Знаеше, че дългата разходка до апартамента й ще й се отрази добре, а и искаше да остане сама и да помисли.
Успя да се измъкне, докато Мак се сбогуваше с последните гости, стари приятели, които случайно бяха влиятелни личности в партията. Някои от тях едва й бяха поднесли съболезнованията си и вече говореха открито за политика. Майк Пауърс реши да й се довери.
— Нел, честно казано, Боб Горман не свърши абсолютно нищо през двете години, в които заемаше мястото на Мак. Радваме се, че отива да работи за онази компания. Много му здраве. А след като ти ще се кандидатираш, сигурно ще спечелим.
Мога ли да спечеля, зачуди се Нел, докато вървеше по Медисън авеню. Дали още ще мислите по същия начин, когато научите, че бившите работодатели на Адам се опитват да хвърлят върху него вината за собствените си далавери?
Толкова е лесно да обвиняваш хора, които вече не са тук, за да се защитят. И толкова удобно.
Нел обаче осъзна, че една постоянна мисъл я тормозеше подсъзнателно: възможно ли бе Адам и Уинифред да са мъртви, тъй като са знаели прекалено много за скандала с подкупите, който районният прокурор разследваше?
Ако Адам е бил замесен, дори и косвено, тя можеше да загуби мястото в Конгреса. Особено ако историята се разчуеше.
И каква беше онази сцена в църквата сутринта? Защо Лиза Райън се паникьоса, когато видя детективите, които разследваха експлозията на яхтата? Възможно ли бе съпругът й да е бил отговорен за взрива? Или пък той да е бил мишената? Според вестниците бил безработен известно време, тъй като протестирал срещу използването на лоши материали. Дали е знаел още нещо, което го е направило опасен?
Докато вървеше, Нел усети слънцето по лицето си. Най-после вдигна глава, за да се огледа, и осъзна, че е прекрасен юнски следобед. С Адам обичахме да се разхождаме по Медисън авеню, тъжно си помисли тя. И да разглеждаме витрините на магазините, макар че рядко купувахме нещо. Понякога си доставяхме удоволствието да хапнем в някой ресторант, но по-често седяхме само на кафе.
Нел никога не спираше да се чуди как толкова много ресторанти оцеляваха в Ню Йорк. Току-що мина покрай два. На тротоара бяха изнесени столове и масички от ковано желязо. Две жени седнаха и оставиха торбите с покупките до себе си.
— Кафенетата по тротоарите ме карат да си мисля, че съм в Париж — каза едната.
С Адам прекарахме медения си месец в Париж, спомни си Нел. Това беше първото му отиване там. Доставяше ми страхотно удоволствие да му показвам града.
Мак се чувстваше доста притеснен от факта, че се познаваха от толкова кратко време, преди да се оженят.
— Изчакай поне година — посъветва я той. — После ще ти направя сватба, за която всички ще говорят. Ще бъде добра реклама за теб.
Така и не разбра защо Нел не искаше голяма сватба. Големите сватби са за хора, които имат големи семейства. Нел щеше да се нуждае от братовчедки в ролята на шаферки, баби, които изпращат сантиментални подаръци, и племенници, които отговарят за цветята.
Беше обсъдила въпроса с Адам. Всичките приятели на света не можеха да заместят семейството в такова величествено събитие, а тъй като никой от двамата нямаше семейство, с изключение на Мак и Гърт, разбира се, се споразумяха тържеството да е съвсем семпло.
— Хайде да направим малка, скромна сватба — бе казал Адам. — Не се нуждаем от репортери и светкавици. А ако поканя всичките си приятели, ще стане лудница.
Къде бяха всички тези приятели днес, зачуди се пак Нел.
Мак избухна, когато тя му каза, че с Адам са определили датата.
— Кой, по дяволите, е този тип? Едва го познаваш. Добре, архитект от Северна Дакота, пристигнал в Ню Йорк на някаква смотана службица. Какво друго знаеш за него?
Мак явно вече бе проверил биографията на Адам.
— Колежът, който е посещавал, е мизерна работа, Нел. Повярвай ми, този тип не е Станфорд Уайт. Работил е в дребни строителни фирми, правещи проекти за старчески домове или малки магазинчета.
Както винаги, Мак само лаеше, без да хапе, когато става дума за мен, помисли си Нел. След като прие мисълта, че твърдо е решила, той представи Адам на приятелите си Робърт Уолтърс и Лен Арсдейл и те го взеха на работа.