Дребна катастрофа бе попречила на известния предприемач да отиде на яхтата на Коулиф и да бъде взривен заедно с нея. Но нито веднъж по време на разговора за онзи нещастник Ланг не бе изразил и най-малкото съжаление, че четирима души се бяха простили с живота си.
Ланг е все още бесен, че Адам Коулиф е бил достатъчно умен, за да го изпревари в купуването на имота на Каплан, помисли си Хилмър. Той бе намерил начин да убеди Коулиф, че ще успее да си уреди финансирането на сградата и без неговия парцел, а сега, когато Коулиф бе мъртъв, се облизваше доволно, защото бе сигурен, че ще купи имота му на минимална цена. Ланг не беше добър човек и изпъкваше дори сред останалите акули в този бизнес.
Когато Хилмър се надигна, за да си тръгне, го осени нова мисъл. Синът му, защитник във футболния отбор на колежа, се прибираше от мач в по-тежко състояние от Питър Ланг, който се бе сблъскал с камион.
29.
Джак Склафани и Джордж Бренън се върнаха в кабинета на Джак след опелото, стиснали в ръка горещи сандвичи и чаши кафе. Ядоха мълчаливо, всеки потънал в мислите си.
После едновременно пъхнаха алуминиевото фолио, салфетките и недоядените краставички в пликовете и ги запратиха в коша за боклук. Докато допиваха кафето си, се спогледаха.
— Какво мислиш за вдовицата Райън? — запита Джордж Бренън.
— Изплашена. Адски разтревожена за нещо. Побягна като подгонен заек, когато ни видя.
— От какво ли се страхува?
— Каквото и да е, тя явно иска да свали товара от раменете си.
Бренън се усмихна.
— Католическа вина? Нуждата да се изповядаш?
И двамата бяха католици и добре знаеха, че всеки католик е научен да признава греховете си и да моли за прошка. Понякога се шегуваха, че това прави работата им по-лесна.
На излизане от църквата след опелото Джак Склафани бе по-близо до Лиза Райън, когато тя срещна погледа му. Беше наистина паникьосана, помисли си Джак. В очите й се четеше неподправен ужас.
— Бих дал всичко, за да разбера какво казваше, или по-скоро какво щеше да каже на Нел Макдермот, ако не ни беше забелязала.
— Мисля, че трябва да я посетим. Тя знае нещо, което я плаши, но не е наясно какво да направи.
— Според теб възможно ли е да разполага с някакво доказателство, че съпругът й е причинил експлозията? — запита Бренън.
— Със сигурност има доказателство за нещо. Но е прекалено рано да знаем за какво. От Интерпол докладваха ли за Каплан?
Бренън се протегна към телефона.
— Ще звънна долу, за да попитам дали нещо не е пристигнало, докато ни нямаше.
Пулсът на Джак Склафани се ускори, когато забеляза внезапното напрежение по лицето на Бренън, който питаше за новини от Интерпол.
— Точно както предполагахме, Каплан е с досие в Австралия. Дълго като коралов риф. Повечето обвинения са дребни, но има и едногодишна присъда. Слушай внимателно! По онова време работел за компания, която се занимавала с рушене на сгради, и откраднал експлозиви от работното си място. За щастие го хванали. Но за съжаление, не успели да научат какво е възнамерявал да прави с тях. Подозират, че му е било платено да взриви нещо, но не могли да го докажат.
Бренън се надигна.
— Мисля, че е време отново да се видим с Каплан.
— Заповед за обиск?
— Със сигурност. Като се имат предвид досието му и откритата му омраза към Адам Коулиф, съдията няма да възрази. Можем да получим заповедта за обиск още следобед.
— Искам първо да поговоря с Лиза Райън — настоя Джак Склафани. — Дори да бях видял Каплан с пръчка динамит в ръка, пак щях да мисля, че онова, което я плаши, е ключът към случилото се на яхтата.
30.
Пансион „Олдхаудс“ се намираше само на няколко пресечки от оживеното шосе 287 в област Уестчестър на север от Ню Йорк, но когато Нел зави по дългия частен път, който водеше към него, панорамата рязко се промени. Всички следи от предградията изчезнаха. Красивата каменна постройка приличаше на английски замък.
Докато дядо й беше конгресмен, Нел често го бе придружавала на срещите с избирателите му. Така тя беше видяла всякакви старчески домове — от истински коптори, до скромни, но приветливи пристройки към малки болници, та чак и разточително луксозни приюти.
След като паркира колата си, влезе и прие приветствията на администраторката в скъпо обзаведеното фоайе, Нел затвърди впечатлението си, че това е каймакът на старческите домове.
Привлекателна жена на около шестдесет години я придружи до асансьора и се качи с нея до втория етаж.