На връщане от обичайното бягане в Сентръл Парк неясна тревога бе заменила еуфорията у Дан Майнър. Призна, че се лови за сламки, като се надява, че някой може да забележи майка му, Куини, както я наричаше Лили Браун, седнала на пейка в парка, или пък че Лили ще му звънне с думите: „Тя е тук в приюта.“
Дългият горещ душ все пак му помогна да се поободри. Облече спортен панталон, риза и мокасини и отиде до барчето. Още не бе сигурен къде ще вечеря, но знаеше, че чаша шардоне и няколко бисквити със сирене щяха да му дойдат добре.
Настани се на канапето в просторната стая с висок таван и реши, че след три месеца и половина мястото най-после започваше да изглежда добре.
Защо се чувствам повече у дома в апартамент в Манхатън, отколкото, когато живеех във Вашингтон, запита се той, макар че знаеше отговора.
Предполагаше, че за това са виновни гените на Куини. Майка му беше родена в Манхатън и според Лили Браун Ню Йорк беше любимото й място, макар че баба му и дядо му отдавна се бяха преместили в Мериленд.
Колко всъщност си спомням от нея самата и каква част от това, което знам, е научено по-късно, запита се Дан.
Знаеше, че баща му се влюбил в друга жена, когато той бил на три годинки, затова нямаше спомени за живота си с него. Единственото положително нещо, което мога да кажа за татко, е, че не се е борил за родителски права над мен след изчезването на мама.
Знаеше, че баба му и дядо му презираха баща му, но много внимаваха да не му го показват, докато расте.
— За съжаление много бракове се разпадат, Дан — казваха те. — И този, който не иска бракът да приключи, обикновено се чувства наранен. След известно време хората преодоляват болката. Убедени сме, че и майка ти щеше да превъзмогне развода. Не успя обаче да превъзмогне случилото се с теб.
Защо вярвам, че след всички тези години ние с майка ми бихме могли да станем отново близки? Не знам. Но съм сигурен.
Частният детектив, когото бяха изпратили да я открие, след като я видяха в документалния филм по телевизията, успя да събере известна информация за нея.
— Понякога работи като помощничка на стари хора — им бе съобщил той. — В което очевидно е много добра. Но когато изпадне в депресия, започва да пие и се връща обратно на улицата.
Детективът бе открил една служителка от социалната служба, която веднъж провела дълъг разговор с Куини. Сега, докато отпиваше от виното си, Дан се замисли върху думите й: „Попитах Куини какво най-много би искала. Тя ме загледа тъжно, после прошепна: «Изкупление».“
Телефонът звънна. Дан отиде до него и провери от кой номер е обаждането. Повдигна вежди, тъй като видя, че го търси Пени Мейнърд, дизайнерката от четвъртия етаж. Бяха си говорили няколко пъти в асансьора. Пени беше на неговите години, слаба и привлекателна. Дан се бе изкушил да я покани на среща, но после реши, че не иска близки отношения с жена, която щеше да вижда редовно в асансьора. Остави телефонния секретар да приеме съобщението. Машината се включи.
— Дан — твърдо каза Пени, — знам, че си у дома. Няколко съседи са ми на гости и всички смятаме, че е време да опознаем педиатъра. Затова ела и се присъедини към нас. Не е нужно да оставаш повече от двайсет минути, освен, разбира се, ако не решиш да вземеш участие в хапването на спагети.
Някъде зад гласа на Пени се чуваше приглушен разговор. Внезапно Дан се оживи от перспективата да се срещне с нови хора и вдигна слушалката.
— Ще дойда с удоволствие.
Компанията беше приятна. Дан се отпусна и развесели. После остана и за вечерята. Върна се в апартамента си за новините в десет часа. Имаше кратък репортаж за опелото на Адам Коулиф.
Розана Ското съобщи:
— Продължава разследването на експлозията, убила Адам Коулиф и още трима души. Бившият конгресмен Корнелиъс Макдермот придружава вдовицата на Адам Коулиф, внучката си Нел Макдермот, на излизане от църквата. Носят се слухове, че Нел Макдермот ще се кандидатира за мястото в Конгреса, заемано от дядо й в продължение на петдесет години, тъй като Боб Горман, настоящият конгресмен, е решил да се оттегли от политиката.
Показаха Нел в близък план. Дан Майнър се ококори. Стори му се много позната. Чакай малко, каза си той. Срещнахме се преди четири-пет години на един прием в Белия дом. Тя беше с дядо си, а аз придружавах дъщерята на конгресмен Дейд.
Спомни си как с Нел си бяха поговорили няколко минути, откривайки, че и двамата са завършили Джорджтаун. Трудно му беше да повярва, че за времето след тази случайна среща тя се бе омъжила, овдовяла, а сега започваше собствена политическа кариера.
Камерата закова върху лицето на Нел. Изострените черти и изпълнените с болка очи представляваха ярък контраст с блестящата усмихната млада жена, която Дан помнеше.