— Все още смятам, че допуснахме грешка с отиването там. Особено след като се оказа, че няма никакви документи. Трябваше първо да посетиш офиса.
— Мак, бях в апартамента на Уинифред по молба на майка й.
Пакетът с рамкирани снимки лежеше в скута на Нел. Корнелиъс Макдермот му хвърли бегъл поглед.
— Искаш ли да помоля Лиз да изпрати тези неща в старческия дом? — допита той.
Нел се поколеба. Може и да посетя госпожа Джонсън отново, помисли си тя, но няма да е скоро.
— Добре, помоли я. Ще се обадя на госпожа Джонсън, за да й кажа, че сме ги изпратили и че ще потърсим документите на Уинифред в офиса.
Таксито спря. Нел почувства ръката на Мак на рамото си.
— На твое разположение съм, Нел — каза той тихо и я прегърна.
— Знам, Мак.
— Ако имаш нужда да поговориш, просто вдигни телефона, по което и да е време. Не забравяй, аз самият съм натрупал толкова тъга.
Да, така е, помисли си Нел. Жена ти, синът ти, снаха ти — всички починаха внезапно. Без съмнение знаеш какво е мъка.
Когато се обърна, Карло вече й държеше вратата. Тогава чу гласа на Мак.
— Нел, само един въпрос.
Тонът му беше необичайно колеблив. Нел се обърна и зачака.
— Никога не си попълвала обща данъчна декларация с Адам, нали?
Тъкмо се канеше да му отвърне рязко, когато видя изписаната по лицето му тревога. Тогава загрижено осъзна, че възрастта му си личеше все повече с всеки изминал ден.
Спомни си как, когато се омъжи за Адам, дядо й бе предупредил да попълват отделни данъчни декларации.
— Нел, възнамеряваш да градиш политическа кариера — бе казал той. — Това означава, че лешоядите вечно ще кръжат край теб и ще дебнат за някоя грешка. Не можеш да си позволиш да им предоставиш възможност да те опетнят. Остави Адам да попълва собствена данъчна декларация. Защото току-виж, съвсем невинно, той сбърка. Изготвяй сама декларацията и я прави съвсем ясна. Не си играй със сложни номера за избягване на данъци.
— Да, Мак, попълвахме ги отделно — отговори Нел. — Престани да се тревожиш.
Вече излизаше от колата, когато отново се обърна към него.
— Но бъди откровен с мен. Знаеш ли нещо, което да доказва, че Адам е бил замесен в далавери?
— Не — малко неохотно отговори Мак и поклати глава. — Нищо.
— Значи комбинацията от слуховете, твърденията на Уолтърс и Арсдейл и прочутият ти инстинкт те карат да мислиш, че е бил участник в това, което разследва районният прокурор?
Мак кимна.
— Мак, знам, че се опитваш да ме защитиш. За което предполагам, че трябва да те обичам, но…
— Не се чувствам особено обичан в момента, Нел.
Тя успя да се усмихне.
— Честно казано, не си. Но в същото време си. Повярвай ми, и двете са истина.
Поглеждайки извинително към Карло, Нел най-после стъпи на бордюра. Когато слезе от асансьора и се потопи в благословеното спокойствие на апартамента си, вече бе решила.
Не разбираше собствената си ясновидска способност да усеща някои събития. Нито пък приемаше идеята, че един медиум може да общува с мъртвите. Но ако Бони Уилсън твърдеше, че има връзка с Адам, тя трябваше да го провери.
Ако не заради самата себе си, то поне заради Адам.
36.
Спасителният екип на бреговата охрана продължаваше изморителното издирване на останки от яхтата и пътниците й. В петък следобед бе направено първото значително откритие. В района на мост „Веразано“ вълните изхвърлиха на брега петдесетсантиметрово парче дърво. Части от синя спортна риза и човешки кости бяха заклещени в цепнатините.
Зловещото откритие потвърди, че са намерени следи от още една жертва. Помолиха секретарката на Сам Краус да разкаже с какво е бил облечен, когато тръгнал от службата си, за да отиде на яхтата. Тя беше абсолютно сигурна, че е носил синя спортна риза с дълги ръкави и бежов панталон.
Джордж Бренън научи новината, когато тръгваше за среща с Джак Склафани на Четиринадесета улица. В джоба му лежеше заповедта, която им даваше право да претърсят жилището на Ейда Каплан.
Видяха се във фоайето и Бренън съобщи на Склафани последното откритие.
— Знаеш ли, Джак — каза той, — който и да го е извършил, е използвал достатъчно експлозив за взривяването на презокеански кораб. Миналият петък беше идеален ден за плаване с яхта. Чух, че имало доста съдове в пристанището. Късмет е, че повечето вече са били потеглили към сушата, когато е избухнала „Корнелия ІІ“. Колко ли жертви още щеше да има, ако наблизо са плавали и други яхти.