Беше започнала да пие всяка вечер, след като аз си легнех. Понякога се събуждах и носех одеяло, за да я покрия, след като заспеше.
Докато тичаше, Дан мярна висока жена с кестенява коса.
Познавам я, помисли си той.
Реакцията му беше светкавична, подобна на усещането, което се получава, когато нещо раздразни рефлекса на спомените. Спря и се обърна. Коя е тя? Откъде я помня?
Знаеше, че бе виждал лицето й през последните двадесет и четири часа.
Разбира се! Нел Макдермот! Видях я по новините в десет часа снощи. Репортажът от опелото на съпруга й.
Импулс, който не разбираше, го накара да се затича обратно към южната част на Сентръл Парк, следвайки подскачащата кестенява коса на Нел Макдермот.
Когато наближи Бродуей, Нел намали скоростта. Книжарница „Колизеум“ се намираше на ъгъла с Петдесет и седма улица. На излизане се бе сетила да вземе пари и кредитна карта, в случай че реши да се отбие там. Сега беше моментът.
Ако ще ходя да се видя с Бони Уилсън и да изслушам твърденията й, че е осъществила връзка с Адам, тогава трябва да знам повече за ясновидския феномен. Убедена съм, че Мак ще ми се присмее. Ще ми каже, че само прости хора и откачени стари жени, имайки предвид леля Гърт, вярват на такива дрънканици. Всъщност само заради него отхвърлих предложението на Гърт. Но ако това, което видях Бони Уилсън да прави по телевизията, е било истинско, значи тя може да осъществи връзка с Адам. А щом ще ходя при нея, трябва да съм подготвена. Да знам за какво да питам и какво да търся.
Дан последва Нел по Бродуей. После застана на тротоара пред книжарницата и се вторачи във витрината, уж че оглежда книгите. Чудеше се какво да направи. Дали да я последва вътре? Нямаше и цент в себе си, значи нямаше начин да се престори, че пазарува. Освен това бе тичал доста дълго, преди да я види, и знаеше, че се нуждае от душ и преобличане.
Хвана крайчеца на фланелката и избърса потта от челото си. Вероятно просто трябва да й напиша една бележка, каза си той.
Но бих предпочел да поговорим сега. Телефонният й номер сигурно не е в указателя, а в подобен момент може би й се налага да отваря прекалено много писма. Ще вляза!
През витрината забеляза как Нел върви по пътеката между рафтовете с книги. После, с облекчение и притеснение, я видя да отива към касата.
Щом излезе, Нел направи две дълги крачки към ъгъла и вдигна ръка, за да спре таксито, което идваше към нея.
Сега или никога, помисли си Дан.
— Нел?
Тя се закова на място. Високият рус спортист в анцуг с дълги ръкави й беше смътно познат.
— Дан Майнър, Нел. Срещнахме се в Белия дом. Преди няколко години.
И двамата се усмихнаха.
— Трябва да признаеш, че това определено звучи по-добре от: „Не сме ли се виждали някъде?“ — каза Дан и бързо добави: — Ти беше на приема с дядо си, а аз гостувах на конгресмен Дейд.
Сигурна съм, че го познавам, помисли си Нел, докато разглеждаше приятното му лице. Изведнъж се сети.
— О, да, спомням си! Ти си лекар. Хирург педиатър. Завършил си Джорджтаун.
— Точно така.
А сега какво да кажа, запита се Дан. Забеляза как спонтанната усмивка изчезва от лицето на Нел Макдермот.
— Просто исках да ти кажа, че ужасно съжалявам за смъртта на съпруга ти.
— Благодаря.
— Госпожице, желаете ли такси или не? — извика шофьорът, който бе спрял до бордюра.
— Да, изчакайте един момент, моля. — Нел подаде ръка на Дан. — Благодаря, че спря да се видим, Дан. Приятно ми беше да се срещнем отново.
Дан остана на тротоара и загледа таксито, което зави на изток по Петдесет и седма улица. Как ли можеш да поканиш на вечеря жена, която е вдовица едва от една седмица, запита се той.
38.
В петък следобед заведоха Бен Тъкър при детската психоложка, доктор Мегън Кроули.
Той остана в чакалнята, докато майка му разговаря с лекарката. Знаеше, че ще го разпитва за съня му. А това бе нещо, което не желаеше да споделя.
Кошмарът вече се появяваше всяка нощ. Понякога, дори през деня, си мислеше, че като завие зад някой ъгъл, змията ще го чака там и ще скочи върху него.
Мама и татко се опитваха да му обяснят, че това, което вижда, не е истинско и че просто е разстроен. Твърдяха, че е много тежко за едно дете да види ужасна експлозия, в която загиват хора. Казваха, че лекарката ще му помогне да се съвземе.
Но те не разбираха. Не беше виновна експлозията. А змията.
Татко го съветваше, когато мисли за онзи ден в Ню Йорк, да си спомня посещението до Статуята на свободата. И колко се бяха забавлявали, докато изкачваха всички онези стъпала, и за прекрасната гледка от короната.