— О, страхувам се, че Корнелиъс ми е ужасно ядосан. Води ни с Нел на вечеря и аз се изпуснах, че сме говорили. Дори споменах нещо от това, което ми разказа. Той се вбеси и направи грешка да забрани на Нел да се вижда с теб.
— А това, разбира се, означава, че тя ще се види с мен.
— Вероятно щеше да го направи при всички положения — отвърна Гърт, — макар да не съм убедена, че самата тя със сигурност го иска. Но сега категорично е решила и настоява да го направи колкото се може по-скоро.
— Чудесно, Гърт. Нека дойде утре следобед в три.
42.
Понеделник, деветнадесети юни
Салонът както винаги не работеше в понеделник. От една страна, Лиза Райън беше благодарна за допълнителния свободен ден — той й даваше малко повече време да се приготви емоционално да се върне сред хората и да се изправи пред света. От друга, искаше й се вече да е там. Страхуваше се как ще изкара първата седмица, когато всичките й клиентки щяха да й поднасят съболезнованията си, а после да разпитват за подробностите около експлозията.
Много от тях бяха дошли в погребалното бюро. Други бяха изпратили цветя и телеграми.
Лиза в същото време осъзнаваше, че експлозията вече не е новина и клиентките й са се върнали към собствения си живот. Вероятно известно време щяха да са благодарни от факта, че могат да очакват звука от колата на съпрузите си вечер. Но скоро и това щеше да се превърне в рутина. Разбира се, всички те я съжаляваха истински, но всяка бе щастлива, че не е тя жената, която приема съболезнования.
Лиза се бе чувствала по същия начин миналата година, когато мъжът на една от клиентките й загина при катастрофа.
Беше говорила за това с Джими. Никога нямаше да забрави думите му. „Лизи, всички сме малко суеверни. Всички имаме чувството, че ако нещо ужасно се случи на някой друг, това може да умилостиви боговете за известно време, така че да ни оставят на мира.“
В девет часа Лиза вече бе разтребила къщата. Все още имаше безброй писма, на които трябваше да отговори, но просто не й се захващаше с тях.
Много стари приятели, които се бяха изнесли от квартала, й писаха, за да изразят мъката и шока си. Сред тях беше и едно момче, с когото тя и Джими бяха израснали и който сега беше важна клечка във филмово студио в Холивуд.
„Помня Джими в седми клас. Веднъж имахме за домашни един от онези научни проекти, които сега, като родител знам, че учителите дават само за да причинят разправии в семейството. Вечерта преди предаването на проектите, аз все още не бях направил моя, но Джими, както винаги, беше готов и се съгласи да ми помогне. Дойде у нас и заедно сглобихме един мост с конструктор «Лего», а после написахме обяснение защо има известен градус на отклонение. Джими беше прекрасен човек.“
А аз едва не накърних добрата му репутация пред ченгетата, помисли си Лиза, припомняйки си петъчното посещение на детектив Склафани. Но това, че си замълча за парите, не разреши проблема й — все пак трябваше да ги върне. Лиза бе абсолютно сигурна, че Джими не ги е приел доброволно, а е бил принуден да ги вземе. Просто нямаше друго обяснение. Бил е поставен пред възможността или да изгуби работата си отново, или да си затвори очите за нещо нередно във фирмата. Натикали са му парите, за да могат да го държат в ръцете си.
Макар да не я познаваше добре, Лиза усещаше, че Нел Макдермот е човек, на когото може да се довери. А и мислеше, че Нел знае нещо за работата на Джими. Та нали точно някой от фирмата на мъжа й го бе поканил на интервю, а после бе предал молбата му на Сам Краус. Така това, което започна като акт на милосърдие, завърши със смърт.
Парите в кутиите бяха свързани по някакъв начин. И макар Лиза да се нуждаеше от тях, за да плати сметките и да сложи храна на масата, тя знаеше, че никога не би могла да похарчи и цент, омърсен с кръвта на Джими.
В десет часа Лиза се опита да звънне на Нел Макдермот. Беше чула, че живее в Манхатън, някъде в Източната част. Телефонът й обаче се оказа нерегистриран.
После си спомни, че дядото на Нел, бившият конгресмен Корнелиъс Макдермот, сега има консултантска фирма. Взе номера от „Справки“ и реши да се обади там. Може би някой щеше да се съгласи да я свърже с Нел.
Веднага я препратиха към жена с приятен глас, която се представи като Лиз Ханли, помощничка на бившия конгресмен.
Лиза реши да е съвсем кратка и ясна.
— Името ми е Лиза Райън — съобщи тя. — Аз съм вдовицата на Джими Райън. Трябва да поговоря с Нел Макдермот.
Лиз Ханли я помоли да изчака. След минута й каза:
— Ако позвъните сега, можете да откриете Нел на 212–555–6784. Тя очаква обаждането ви.
Лиза й благодари, прекъсна връзката и незабавно набра номера на Нел, която вдигна още при първото позвъняване. Пет минути по-късно, в десет и двайсет, Лиза Райън потегли на среща с Нел Макдермот.