Докато говореше, Нел Макдермот огледа посетителката си. Гримът не можеше да прикрие подпухналите очи и зачервяванията по кожата. Нел усети, че не е нужно много, за да се излее нов водопад от сълзи.
— Направих прясно кафе — каза тя. — Ще се присъединиш ли към мен?
След няколко минути вече седяха една срещу друга. Лиза знаеше, че тя трябва да наруши мълчанието. Аз съм тази, която помоли за среща, затова аз трябва да започна. Но откъде?
Пое си дълбоко дъх.
— Нел, мъжът ми беше без работа почти две години. А след като подаде молба във фирмата на мъжа ти, изведнъж бе нает от бизнес партньора му — Сам Краус.
— Мисля, че Сам Краус му беше повече сътрудник, отколкото партньор — каза Нел. — Адам работеше по различни проекти с няколко човека, но никой от тях не считаше за партньор. Докато беше част от „Уолтърс и Арсдейл“, отговаряше за реставрацията на някои сгради, а Сам Краус беше строителят. После Адам създаде собствената си фирма и възнамеряваше да работи с него по проекта „Вандермиър“.
— Знам. Джими ремонтираше стари сгради, но наскоро ми каза, че започват огромен комплекс, на който той ще е бригадир.
Лиза замълча за момент. После успя да каже само:
— Нел…
И гласът й заглъхна. Изведнъж избухна.
— Нел, Джими загуби предишната си работа, защото беше честен човек и се възмути от лошите материали, използвани при строежа. Така влезе в черния списък на предприемачите. Когато го назначиха при Сам Краус, беше повече от щастлив. Сега мисля обаче, че веднага след като започна работа при него, се е случило нещо. Обичах много Джими и бях близка с него, затова нямаше начин да не забележа. Той се промени за една нощ.
— Какво имаш предвид под „промени се“?
— Не можеше да спи. Загуби апетит. Изглеждаше така, сякаш е в друг свят.
— И каква според теб е била причината?
Лиза Райън остави кафето си и погледна в очите на жената срещу нея.
— Мисля, че Джими е бил принуден да си затвори очите пред нещо нередно. Иначе никога не би го направил, но в онзи момент беше толкова съсипан, че ако е трябвало да избере между безработицата и премълчаването, вероятно е избрал второто. Разбира се, това е било погрешно решение, особено за него. Беше прекалено добър човек, за да го понесе. И то го подлудяваше.
— Джими говори ли с теб по въпроса?
— Не.
Лиза се поколеба за момент, после изрече нервно:
— Нел, не те познавам добре, но трябва да го кажа на някого, а на теб имам пълно доверие. Намерих пари, скрити в работилницата на Джими в мазето ни. По опаковката им разбрах, че не е докоснал и цент от тях. Типично за него. Беше честен човек.
— Колко бяха парите?
— Петдесет хиляди — дрезгаво прошепна Лиза.
Петдесет хиляди долара! Джими Райън очевидно се е забъркал в нещо голямо, помисли си Нел. Дали Адам е подозирал? Заради това ли Джими Райън бе поканен на събранието на яхтата?
— Искам да върна парите — каза Лиза. — И то внимателно. Дори ако е бил заплашван, че отново ще отиде на борсата, не е трябвало да ги взима. Но, както вече казах, той го е съзнавал. Затова през последните месеци, макар да имаше работа, беше толкова потиснат. Сега вече не може да ги върне, но аз съм готова да го направя вместо него. Затова дойдох при теб.
Събирайки неподозиран кураж, Лиза Райън се наведе напред и хвана ръката на Нел.
— Нел, когато Джими кандидатства във фирмата на мъжа ти, те никога преди не се бяха срещали. Сигурна съм. После, веднага след като съпругът ти уреди работа на Джими при Сам Краус, стана нещо ужасно. Вярвам, че е свързано с това, по което са работили Джими и мъжът ти. Ти трябва да разбереш какво точно е било и да ми помогнеш да оправим нещата.
45.
Джордж Бренън и Джак Склафани присъстваха, когато Робърт Уолтърс, придружен от адвоката на „Уолтърс и Арсдейл“, пристигна в офиса на помощник районния прокурор Кал Томпсън. Томпсън беше член на екипа, който се занимаваше с разследването на далаверите с подкупи в строителния бизнес.
Всички присъстващи знаеха, че Уолтърс е тук с ограничен имунитет. Адвокатът му вече бе настоял за официално изявление пред пресата: „Уолтърс и Арсдейл отричат всякакво закононарушение и са уверени, че няма да бъдат обвинени в престъпна дейност.“
Зад фасадата на възмущение и безразличие, за Бренън и Склафани бе ясно, че Робърт Уолтърс е нервен и раздразнен. Всичко, което правеше, беше прекалено прецизно и идеално, за да е нещо повече от грижливо репетирано представление.
Аз също щях да съм нервен, помисли си Бренън. Големите клечки от почти две дузини строителни фирми вече бяха сключили сделка с прокуратурата, за да се измъкнат леко от разследването. В резултат на което, повечето щяха да се отърват с плясване по ръцете и глоби. Голяма работа. Заделяш един милион, при положение че компанията ти е натрупала поне половин милиард. Много рядко някои от тези типове бяха осъждани на общественополезен труд. В един-два случая бяха влезли й в затвора за няколко месеца, след което всичко започваше отново.