Вратата на офиса се отвори и Джо Мейс, помощник районен прокурор, влезе в стаята. По изражението му Бренън и Склафани усетиха, че е станало нещо.
— Господин Уолтърс — рязко каза Мейс, — вашата фирма ли инспектира сградата с офиси на Лексингтън и Четиридесет и седма улица, която ремонтирахте преди няколко години?
— Да. Тази сутрин ни уведомиха, че няколко тухли от фасадата се ронят. Веднага изпратихме екип.
— Страхувам се, че тухлите не само се ронят, господин Уолтърс. Цялата фасада се срина тази сутрин. Трима пешеходци са сериозно ранени, един е в критично състояние.
Джордж Бренън видя как зачервеното лице на Робърт Уолтърс пребледнява. Дали ставаше дума за некачествени материали? Или лоша работа? И ако е така, чии джобове са били напълнени, за да се скрие това?
46.
Точно в три часа следобед Нел натисна звънеца на апартамента на Седемдесет и трета улица и Уест Енд авеню. Щом чу приближаващите стъпки на Бони Уилсън от другата страна на вратата, тя за момент си помисли да побегне към асансьора.
Какво правя тук, за Бога! Мак беше прав. Всички тези приказки за медиуми и послания от любимите покойници са измама, а аз съм пълен идиот и ще стана за посмешище, ако се разчуе, че съм се занимавала с подобни неща.
Вратата се отвори.
— Заповядай, Нел.
Първото впечатление на Нел беше, че Бони Уилсън е много по-привлекателна в действителност, отколкото по телевизията. Гарвановочерната й коса зашеметяващо контрастираше с порцелановата кожа. Огромните й сиви очи се засенчваха от гъсти мигли. Бяха почти еднакви на ръст, но Бони беше болезнено слаба.
Усмихна се извинително.
— Никога преди не съм правила подобно нещо — обясни тя, докато водеше Нел по коридора към малкия си кабинет. — Случвало се е, когато общувам с някой отвъд, друг човек оттам да се свърже с мен. Но сега положението е съвсем различно.
Посочи към едно от креслата.
— Моля те, Нел, седни. Разбери, че ако след като поговорим няколко минути, искаш да си отидеш, няма да се обидя. От думите на леля ти разбрах, че не приемаш идеята за контакт с покойниците.
— Честно казано, може и да си тръгна и се радвам, че го разбираш — сковано отвърна Нел. — Но след като се чух с леля Гърт, реших, че трябва да дойда. Аз самата имах няколко преживявания, които могат да бъдат наречени ясновидски. Гърт може и да ти е разказала за тях.
— Всъщност не ми е разказвала. Виждала съм се с нея на сбирки на Асоциацията на ясновидците, а веднъж бях и на прием в дома й, но никога не сме говорили за теб.
— Бони, чувствам, че трябва да съм напълно откровена. Просто не приемам идеята, че ще направиш нещо, което е все едно да вдигнеш телефона и да звъннеш на умрял човек. Нито пък вярвам, че някой от „другата страна“, както я наричат, може да вдигне телефона и да се свърже с теб.
Бони Уилсън се усмихна.
— Оценявам прямотата ти, Нел. Но така или иначе аз и другите ясновидци по света, неясно как, сме били избрани да служим като посредници между починалите и близките им тук. Обикновено при мен идват хора, които изпитват силна мъка и затова искат да се свържат с любимия покойник. Но понякога нещата стават и по друг начин. Един ден, докато помагах на починал съпруг да предаде съобщение на съпругата си, с мен се свърза млад човек на име Джеки, загинал при катастрофа. Не разбрах как мога да му помогна. После, след по-малко от седмица, ми се обади жена, с която никога не се бях срещала.
Очите на Бони Уилсън сякаш потъмняха.
— Видяла ме по телевизията. Поиска среща с мен. Синът й — Джеки — бил загинал при автомобилна катастрофа. Оказа се майката на младия човек, който се свърза с мен от другата страна.
— Е, моето присъствие тук е много по-лесно обяснимо. Ти се познаваш с Гърт — възрази Нел, — освен това вестниците бяха пълни с истории за експлозията, а всеки репортаж напомняше, че Адам е бил женен за внучката на Корнелиъс Макдермот.
— И точно затова, когато Адам се свърза с мен по време на един сеанс, съобщи ми името си и поиска да говори с Нел, аз знаех към кого да се обърна.
Нел се изправи.
— Бони, съжалявам, но просто не вярвам. Страхувам се, че вече ти загубих доста време. Трябва да вървя.
— Не си ми загубила времето. Просто ми дай възможност да проверя дали Адам не желае да ти каже нещо.
Нел седна неохотно на мястото си. Е, предполагам, че й дължа поне това, помисли си тя.
Минаха няколко минути. Бони затвори очи и опря буза на ръката си. Внезапно наклони глава, сякаш се мъчеше да чуе. След малко отпусна ръка, отвори очи и погледна право в Нел.