С нарастваща горчивина Джед оглеждаше макета на бъдещия комплекс. Изсумтя мрачно, когато прочете надписа под кулата: „Лъч красота в най-новия и най-вълнуващ жилищен район на Манхатън“.
И това на неговата собствена земя!
Мястото струваше цяло състояние, помисли си Джед. А Коулиф бе накарал майка му да повярва, че не може да направи абсолютно нищо с него, защото е до онази историческа руина — старата къща на Вандермиър. Джед знаеше, че майка му изобщо не би се сетила да продава, ако самият Коулиф не беше отишъл при нея.
Да, беше й дал пазарната стойност. Но след това къщата на Вандермиър изгоря, някаква важна клечка от бизнеса с недвижими имоти — Питър Ланг — купи парцела и обединявайки го с имота на Каплан, създаде първокласно място за строеж, много по-ценно от двата парцела поотделно.
Джед бе чул, че бездомница, подслонила се в къщата на Вандермиър, решила да запали огън, за да се стопли. Защо проклетата скитница не беше изгорила скапаната къща, преди Коулиф да грабне имота? В гърлото му се надигна горчива ярост. Ще му го върна тъпкано на този Коулиф! Кълна се в Господ, ще му го върна! Ако още притежавах имота, когато изгоря онзи боклук, щях да получа милиони за него…
Джед рязко се извърна от витрината. Изпита почти физическа болка от вида на миниатюрния комплекс. Тръгна към Седмо авеню. Поколеба се за минута, после продължи на юг. В седем часа застана на пристанището срещу Световния търговски център. Загледа със завист малките спретнати яхти, поклащащи се от прилива.
Съсредоточи се върху една нова петнайсетметрова красавица. Името й, изписано с готически шрифт на кърмата, беше „Корнелия ІІ“.
Яхтата на Коулиф.
Откакто се беше върнал в Ню Йорк, Джед бе научил всичко за Адам. Беше идвал на това място безброй пъти. Винаги с една и съща мисъл — какво да направи с онзи кретен и скъпоценната му яхта.
3.
След последната сбирка на архитектурния семинар във Филаделфия, Адам Коулиф вечеря с двама колеги, а после напусна хотела и подкара към Ню Йорк.
Когато тръгна, часовникът показваше десет и половина и движението беше спокойно.
По време на вечерята Уорд Батъл бе потвърдил слуха, че „Уолтърс и Арсдейл“, архитектурната фирма, за която Адам бе работил, докато създаде собствената си компания, е обект на разследване за подкупи от предприемачи и измами при оферирането.
— От всичко чуто съдя, че това е само върхът на айсберга, Адам — беше казал Уорд. — Което, разбира се, означава, че като бивш служител ти също ще бъдеш разпитван. Мислех, че трябва да го знаеш. Вероятно Макдермот може да ти помогне.
Мак да ми помогне, помисли Адам с презрение. Забрави! Ако реши, че съм бил замесен в някакви нечисти сделки, сам ще ми забърка катрана.
Привидно обаче Адам бе запазил пълно спокойствие.
— Нямам за какво да се тревожа — беше казал на Батъл. — Бях просто един от дребните служители на Уолтърс и Арсдейл.
Тъй като не знаеше как точно ще премине вечерта, беше планирал да остане във Филаделфия. Затова Нел не го очакваше у дома. Когато излезе от тунел „Линкълн“, се поколеба за момент, после зави надясно вместо наляво, което щеше да го отведе до апартамента му. След пет минути паркира в един гараж на Двадесет и седма улица.
С куфарче в едната ръка и ключове в другата измина пеша пътя до офиса. Лампите на витрината не светеха, но дори и така силуетът на миниатюрната кула красиво искреше.
Застана и се вторачи в макета, без да осъзнава тежестта на куфарчето в лявата си ръка, нито подрънкването на ключовете, с които нервно си играеше.
Малко след като се бяха запознали, Корнелиъс Макдермот бе отбелязал с усмивка:
— Адам, ти си идеалният образец за разликата между привидност и същност. Произхождаш от смотано градче в Северна Дакота, а изглеждаш и звучиш като възпитаник на Йейл. Как го постигаш?
— Като не се опитвам да се преструвам на такъв, какъвто не съм. А ти да не очакваше, че ще съм облечен в мърляв гащеризон и ще нося гребло?
— Не бъди толкова докачлив — рязко бе отвърнал Макдермот. — Правех ти комплимент.
Корнелиъс сигурно бе искал Нел да се омъжи за възпитаник на Йейл, чийто баща е стигнал до върховете в Ню Йорк. Е, Мак може и да е бил велик в Конгреса, но всичко, което знаеше за Северна Дакота, го бе научил от филмите, каза си Адам и отпъди мислите за дядото на жена си.