— Адам е тук — прошепна тя.
Въпреки недоверието си, Нел усети ледена тръпка. Я прояви малко разум! Това са глупости! Опита се да прозвучи спокойно и делово.
— Можеш ли да го видиш?
— Да, виждам го. Гледа те с голяма любов, Нел. Усмихва ти се. Разбира, че не вярваш в присъствието му. Ти си от Мисури.
Нел ахна. „Аз съм от Мисури“ беше вечната й шега, когато Адам се опитваше да я убеди, че трябва да се научи да се наслаждава на плаването с яхта.
— Познато ли ти звучи, Нел?
Кимна.
— Адам иска да ти се извини. Казва, че сте имали разправия последния път, когато сте били заедно, малко преди да умре.
Не съм разказвала на никого за скандала, помисли си Нел.
— Адам признава, че той бил виновен. Струва ми се, че караницата е била заради нещо, което ти си искала да направиш, а той е бил против.
Нел почувства горещи сълзи в очите си. Бони Уилсън седеше неподвижно.
— Вече губя връзката. Адам още не иска да ни напусне. Нел, виждам бели рози над главата ти, знак за любов.
Нел не можа да повярва на собствените си думи, когато заговори:
— Предай му, че аз също го обичам. Ужасно съжалявам за онази разправия.
— Сега го виждам малко по-ясно. Изглежда доволен, Нел. Но настоява да отвориш нова страница в живота си. Има ли нещо, което може да запълни цялата ти енергия и време?
Кампанията, помисли си Нел. Бони не я изчака да отговори.
— Да, разбирам — промърмори тя. — Той моли да раздадеш всичките му дрехи. Виждам стая с рафтове и панер.
— Винаги нося старите дрехи в един магазин на Армията на спасението — обясни Нел. — Там има стая като тази, която описваш. В нея ги сортират.
— Адам казва, че трябва да раздадеш всичко веднага. Като помогнеш на бедните, ще извисиш душата му. Иска да се молиш за него. Споменавай го в молитвите си, но го остави да си тръгне.
Бони замълча. Гледаше вторачено, но сякаш не виждаше нищо.
— Той ни напуска — меко каза тя.
— Спри го! — извика Нел. — Някой е взривил яхтата! Питай го дали знае кой!
Бони зачака.
— Не мисля, че ще ни каже, Нел. Което означава, че или не знае, или вече е простил на убиеца и иска и ти да му простиш.
След секунда Бони поклати глава и погледна Нел в очите.
— Отиде си — усмихнато прошепна тя, но внезапно притисна ръце към гърдите си. — Не, чакай! Името Питър означава ли нещо за теб?
Питър Ланг!
— Да — отвърна Нел.
— Нел, около него капе кръв. Не съм сигурна дали това означава, че Питър е убиецът. Но съм сигурна, че Адам се опитва да те предпази. Моли те да си нащрек и да внимаваш…
47.
В понеделник следобед Дан Майнър намери на телефонния си секретар съобщение от Лили Браун. Но за съжаление се оказа не това, което се бе надявал да чуе.
Лили звучеше нервно и забързано.
— Доктор Дан, разпитах за Куини. Тя има много приятели, но никой не я е виждал или чувал от месеци. Това не ми харесва. Понякога живее в старите къщи на Четвърта улица. Познатите й обаче се чудят дали не са я прибрали в някоя болница, защото, когато изпадне в тежка депресия, не говори и не яде с дни.
Възможно ли е да я открия там, зачуди се Дан със свито сърце. А ако е заключена в психиатрично отделение? Или нещо още по-лошо? Миналата зима в Ню Йорк е било ужасно студено. Ако е останала тук и е изпаднала в депресия, всичко може да се е случило.
Какво изобщо ме направи толкова сигурен, че ще я намеря? За първи път почувства безизходица. Е, не всичко е свършено. Просто не мога повече да седя и да чакам тя сама да се появи отнякъде. Утре започвам да проверявам болниците. Призна си със страх, че ще трябва да види и коя от градските служби регистрира неидентифицираните мъртъвци.
Лили се беше срещнала с бездомниците от изоставените сгради по Четвърта улица. Следващия уикенд ще се разходя натам и ще се опитам лично да поговоря с някои от тях, реши Дан.
Можеше да направи и още нещо. Лили му беше описала Куини. Бе казала, че косата й вече е съвсем сива и стига до раменете.
— Още по-слаба е, отколкото на твоята стара снимка — бе отбелязала тя. — Скулите й са съвсем изпъкнали. Но личи, че е била много хубава като млада.
Има места, където могат да направят компютърно състаряване, ако това е точният термин, помисли си Дан. Знам, че полицията е едно от тях.
Реши, че е време да пробва и други начини за откриването на Куини и с риск новините да са лоши, да разбере какво точно е станало с нея.
Докато си слагаше спортния екип и се подготвяше да тича в парка, Дан осъзна, че се надява да извади късмет още една случайна среща с Нел Макдермот.
Тази възможност облекчи леко нарастващата му тревога за Куини. Станах това, което съм, благодарение на нея помисли си Дан. Моля те, Господи, позволи ми да й го кажа.