48.
Корнелиъс Макдермот бе посетен в понеделник следобед от Том Ший, председателя на партията в Ню Йорк. Том искаше да научи дали Нел ще се кандидатира за мястото в Конгреса, освободено от Боб Горман.
— Не е нужно да ти казвам, че тази година ще избираме и президент, Мак — започна той. — Една силна позиция ще ни помогне да получим нужните гласове, за да вкараме нашия човек в Белия дом. Ти си легенда в този район. Присъствието ти до Нел по време на кампанията постоянно ще напомня на избирателите какво си направил за тях.
— Чувал ли си някога за съвета, който дали на майката на младоженеца преди сватбата? — рязко запита Мак. — Съветът е: „Носи бежово и си дръж устата затворена.“ Точно така възнамерявам да постъпя, ако Нел се кандидатира. Тя е умна, хубава, енергична, познава работата и е способна да я свърши по-добре от всеки друг. А най-важното е, че държи на хората. Затова и трябва да се кандидатира. Затова и избирателите трябва да гласуват за нея, а не защото аз съм смятан за легенда.
Лиз Ханли си водеше бележки. Мили Боже, ужасно нервен е днес, помисли си тя. Знаеше защо. Мак й беше доверил безпокойството си за емоционалното състояние на Нел и беше скован от тревога, че посещението й при ясновидката може да се разчуе и пресата да го надуши.
— О, я стига, Мак, знаеш какво имам предвид — добродушно каза Том Ший. — Хората се влюбиха в Нел още щом видяха снимката й като десетгодишна, докато бърше сълзите ти на опелото на родителите й. Тя израсна пред очите на обществеността. Можем да задържим новината за кандидатурата й до вечерята на тридесети, но трябва да сме сигурни, че смъртта на мъжа й няма да я спре.
— Нищо не може да спре Нел — рязко отвърна Мак. — Тя е професионалист.
След като Ший си тръгна обаче, фасадата рухна.
— Лиз, избухнах пред Нел снощи, тъй като разбрах, че отива при онази ясновидка. Обади й се и ми помогни да се сдобрим. Кажи й, че искам да вечерям с нея.
— Блажени са умиротворителите — сухо отбеляза Лиз. — И те ще бъдат наречени божии чада.
— И преди си ми го казвала.
— Защото и преди съм правила подобно нещо. Къде ще се срещнете за вечеря?
— В „Ниъри“. Седем и половина. Ти също ще дойдеш, нали?
49.
В понеделник следобед, по време на втората си среща с Бен Тъкър, доктор Мегън Кроули умело насочи разговора към деня, в който момченцето бе видяло избухването на онази яхта в пристанището на Ню Йорк. Лекарката предпочиташе да изчака още известно време, преди да заговори за инцидента, но Бен отново имаше кошмари и тя виждаше, че му се отразяват много зле.
Доктор Мегън започна да говори за пътувания с ферибот.
— Когато бях малка, ходехме на едно място, наречено Мартас Вайнярд — каза тя. — Пътуването обаче беше адски дълго. Шест часа в колата, а после повече от час на ферибота.
— Фериботите са скапани — прекъсна я Бен. — Онзи, на който аз пътувах, едва не ме накара да повърна. Не искам никога вече да се качвам на ферибот.
— Къде си се качвал на ферибот, Бенджи?
— В Ню Йорк. Баща ми ме заведе да видим Статуята на свободата. — Бен замълча за момент и после добави: — В деня, когато избухна онази яхта.
Мегън зачака.
Изражението на детето стана замислено.
— Гледах точно към нея. Беше страхотна. Искаше ми се да съм на яхтата вместо на тъпия ферибот, но сега се радвам, че не бях. Не желая да говоря за това — завърши той намръщено.
Мегън забеляза ужаса, изписан по лицето му. Знаеше, че Бен мисли за змията, но все още нямаше идея как тези две неща се свързват.
— Бен, понякога помага да поговориш с някого за това, което те притеснява. Ужасно е да видиш избухването на яхта.
— Видях и хората — прошепна той.
— Бен, знаеш ли какво се сетих? Ако нарисуваш видяното, обзалагам се, че ще почувстваш облекчение. Обичаш ли да рисуваш?
— Много.
Мегън имаше листа, флумастери и пастели. Няколко минути по-късно Бен се беше привел и съсредоточено рисуваше.
Докато го гледаше, Мегън осъзна, че е видял инцидента много по-подробно, отколкото баща му предполагаше. Небето се изпълни с ярко оцветени парчета и горящи отломки. Появиха се части от разбити мебели и чинии.
Лицето на детето се напрегна и намръщи, докато рисуваше нещо, което очевидно беше човешка ръка.
Накрая остави пастелите.
— Не искам да рисувам змията — каза Бен.
50.
Когато дядо й и Лиз Ханли пристигнаха в „Ниъри“ на Петдесет и седма улица, Нел вече седеше до ъглова маса, отпиваше от чашата си с вино и гризеше соленка.