Выбрать главу

В последвалата тишина Лиз Ханли се прокашля и каза леко:

— Пържолите идват. Дали да не поговорим за нещо друго?

51.

Вторник, двадесети юни

Докато шофьорът маневрираше през натовареното сутрешно движение по Медисън авеню, нервният Питър Ланг обмисляше подхода си към Нел Макдермот, за да я убеди да му продаде имота. Усещаше, че трябва да действа предпазливо, тъй като, когато й се обади сутринта, долови враждебност в гласа й.

Странно, тя изглеждаше приятелски настроена миналата седмица, помисли си той. Беше му разказала как Адам очаквал с нетърпение започването на строежа и колко се гордеел с проекта си.

Ако Коулиф не й е казал, че проектът му е отхвърлен, няма смисъл да й го съобщавам аз. Ще й предложа просто добра цена и тя няма да има причина да откаже. Докато обмисляше възможностите си обаче, Питър осъзна, че не е уверен в успеха си. Инстинктът му подсказваше, че срещата няма да мине добре.

Колата продължи да пъпли. Ланг погледна часовника си. Десет без десет. Наведе се напред и потупа шофьора по рамото.

— Има ли някаква определена причина за желанието ти да се движим точно в това платно?

Когато отвори вратата, за да посрещне Питър Ланг, Нел се зачуди каква беше тази прословута катастрофа, попречила му да присъства на фаталното събрание на яхтата. Защото, след по-малко от седмица, по лицето му не се виждаше и следа от нараняване. Дори устната, която тогава беше толкова подута, сега изглеждаше напълно оздравяла.

Изискан. Елегантен. Излъскан. Емблемата на преуспяващия предприемач. Това бяха думите, с които го описваха в клюкарските рубрики.

„Около него капе кръв… Адам се опитва да те предупреди.“

Питър я целуна по бузата.

— Мислих много за теб, Нел. Как си?

— По-добре отколкото очакваш — отговори тя хладно.

— Наистина изглеждаш добре. — Хвана я за ръцете и се усмихна очарователно. — Чувствам се странно, че го казвам, но е факт.

— Имиджът е много важен, нали, Питър? — Нел освободи ръцете си и го поведе към дневната.

— О, подозирам, че ти си силна жена, която се гордее с имиджа си — отвърна Ланг и се огледа наоколо. — Великолепен апартамент, Нел. Откога го имаш?

— Единадесет години.

Отговорът беше изцяло автоматичен — мозъкът й бълбукаше от дати напоследък. Бях на двадесет и една, когато го купих, спомни си Нел. Имах парите от тръста на мама и застраховките на нея и на татко. Живях при Мак до завършването на колежа, но след като се дипломирах, имах нужда от свобода. Дядо ме убеди да ръководя офиса му в Ню Йорк, а и учех право вечерно. Опита се да ме откаже от идеята за купуването на апартамента, но накрая призна, че сделката е изключително изгодна.

— Преди единадесет години, а? Пазарът на недвижими имоти тогава бе в страхотен застой. Сигурен съм, че сега жилището струва поне три пъти повече от това, което си платила за него.

— Не възнамерявам да го продавам.

Ланг усети студа в гласа й и разбра, че не желае да се впуска в светски разговори.

— Нел, ние с Адам работехме заедно — започна той.

— Наясно съм с това.

Колко ли знае, зачуди се Ланг и замълча за момент. Накрая реши да рискува.

— Както без съмнение си разбрала, Адам проектира комплекса, който планирахме да построим.

— Да, той много се вълнуваше за това — тихо вметна Нел.

— Бяхме доволни от предварителната му работа. Той беше чудесен архитект. Ужасно ще ни липсва. За съжаление сега, когато не е сред нас, ще трябва да започнем отново. А новият архитект несъмнено ще има и нови идеи.

— Разбирам.

Значи Адам не й е казал, триумфално си помисли Ланг. Погледна към Нел. Тя седеше срещу него с наведена глава. Възможно бе усещането му за враждебност от нейна страна да е било погрешно. Може би просто е изтощена емоционално.

— Знаеш, че миналия август Адам купи една къща заедно с принадлежащия й парцел от госпожа Ейда Каплан. Тогава плати за всичко малко под милион. Мястото е до това, което купих след него, и представлява дела му за участие в общия ни проект. Миналата седмица цената на имота му беше осемстотин хиляди долара, но аз съм готов да ти предложа три милиона. Надявам се, ще се съгласиш, че това е чудесен дивидент само за десет месеца.

Нел се вгледа в лицето на човека, седнал срещу нея.