— Защо си готов да платиш толкова много пари?
— Защото така ще имаме терен за по-внушителна сграда. И възможност да развием няколко естетически елемента — извит път и по-голям парк. Те ще вдигнат стойността на проекта. Освен това, когато комплексът с кулата бъде довършен, той ще доминира над имота ти до такава степен, че мястото ще изгуби сегашната си цена.
Лъжеш, помисли си Нел. Спомни си как Адам й казваше, че парцелът на Каплан е нужен на Ланг за планирания комплекс.
— Ще си помисля — отговори тя и леко се усмихна.
Питър й се усмихна в отговор.
— Естествено. Разбирам те. Очевидно искаш да обсъдиш сделката с дядо си.
Замълча за момент, после добави:
— Нел, може и да не съм особено деликатен, но мисля, че сме приятели. Сигурно знаеш, че из града се носят доста слухове за теб.
— Така ли? Какви?
— Ще се кандидатираш за мястото на дядо си в Конгреса.
Нел се изправи, показвайки, че срещата им е приключила.
— Никога не обсъждам слухове, Питър — каза тя с безизразно лице.
— Което означава, че ако обявиш кандидатурата си, ти ще решиш кога да го направиш.
Ланг последва примера й и също се надигна. Преди да успее да го спре, се протегна и я хвана за ръката.
— Нел, просто искам да знаеш, че имаш пълната ми подкрепа. Във всяко отношение.
— Благодаря — Нел издърпа ръката си. Деликатен си като хипопотам, помисли си тя.
Едва беше затворила вратата зад гърба му, когато телефонът звънна. Беше детектив Джак Склафани. Молеше я да се срещне с него и партньора му, детектив Бренън, в офиса на Адам и да им позволи да прегледат съдържанието на бюрото му и папките на Уинифред Джонсън.
— Вероятно ще можем да извадим заповед за обиск — обясни Склафани, — но така е много по-лесно.
— Нямам нищо против, но — Нел предпазливо добави, — трябва да ви кажа, че по молба на майка й, отидох в апартамента на Уинифред, за да потърся застрахователни полици или някаква друга финансова информация за обезпечаване. Тъй като не открих абсолютно нищо там, възнамерявах да видя дали не е оставила някакви лични документи в офиса.
Детективите пристигнаха на Двадесет и седма улица няколко минути преди Нел. Застанаха пред сградата и огледаха архитектурния макет на витрината.
— Луксозна работа — отбеляза Склафани. — Сигурно плащат солидни суми, за да измислиш нещо такова.
— Според Уолтърс на хората, които разбират от архитектура, не им харесва — отвърна Джордж Бренън. — Нали проектът на Коулиф бил отхвърлен.
Нел излезе от таксито и се приближи тъкмо навреме, за да чуе последните думи.
— Какво? Казахте, че са отхвърлили проекта на Адам?
Склафани и Бренън се обърнаха. Забелязвайки шокираното й изражение, Склафани осъзна, че тя няма и представа за това. Кога ли е разбрал самият Коулиф, зачуди се той.
— Господин Уолтърс беше в прокуратурата вчера, госпожо Макдермот — обясни детективът. — Той ни го разказа.
Изражението на Нел стана ледено.
— Не бих повярвала и на дума, излязла от устата на господин Уолтърс.
В следващия миг Нел се обърна и отиде да позвъни на портиера.
— Нямам ключ — лаконично обясни тя. — А ключът на Адам вероятно е бил на яхтата.
Зачака с гръб към двамата мъже. Опитваше се да се успокои. Ако това, което ми съобщиха за проекта на Адам, е вярно, защо Питър Ланг ме излъга преди по-малко от час? И защо самият Адам не ми разкри нищо по въпроса? Затова ли беше толкова изнервен и раздразнителен през последните седмици? Трябваше да ми се довери. Можеше и да успея да му помогна. Или поне щях да разбера разочарованието му.
Портиерът, едър мъж на около петдесет години, изказа съболезнованията си на Нел и й съобщи, че вече го разпитвали дали офисът е свободен. Чудел се какво да отговаря.
Джак Склафани разбра от изражението на партньора си, че споделя мнението му за работните помещения на Адам Коулиф — достатъчно добре обзаведени, но учудващо малки. Офисът се състоеше основно от чакалня и два кабинета. Единият беше по-скоро ниша. Мястото излъчваше студенина и безличие. Определено не подканваше и не събуждаше доверие към творческите способности на хората, които работеха тук. Единствената картина на стената в чакалнята показваше проектираната сграда, но дори тя изглеждаше мизерна.
— Колко човека представляваше екипът на съпруга ви? — попита Склафани.
— Само Уинифред. Днес толкова голяма част от работата на един архитект се върши от компютър, че когато създаваш собствена фирма, не е нужно да започваш с голям персонал.
— Значи офисът е затворен след… — Бренън се поколеба. — След инцидента?
— Да.
Нел осъзна, че бе прекарала по-голямата част от изминалите десет дни в опити да звучи спокойно и хладнокръвно. Е, колелото се завъртя още веднъж — това бе мисълта, тормозила я през цялата нощ, докато лежеше будна в леглото. Поддържането на спокойния вид ставаше все по-трудно.