Какво ли щяха да си помислят детективите, ако знаеха за предизвикателството на Лиза Райън. Защото, освен всичко друго, то си беше точно това — предизвикателство. „Разбери къде и защо някой е накарал мъжа ми да приеме петдесет хиляди долара, за да си държи устата затворена, и ми помогни да оправим нещата.“ Как въобще да започна, питаше се Нел.
А какво ли щяха да си помислят за Бони Уилсън тези разумни и практични детективи? Час след като се прибрах у дома, аз самата започнах да се съмнявам във всичко, което ми каза тя, включително и в това, че въобще е говорила с Адам. Вярвам само, че може да чете мислите ми. От друга страна, въобще не се бях сетила за израза „Аз съм от Мисури“, когато Бони заговори за него. А и не съм разказвала на абсолютно никого за разправията с Адам.
Ами срутването на фасадата на сградата на Лексингтън авеню? Може ли да обвинят него за това? Прекалено много въпроси я измъчваха. Нуждаеше се от време да помисли и да сглоби парченцата от мозайката. В момента не знаеше накъде да се обърне.
Внезапно осъзна, че двамата детективи я гледат с интерес, примесен със загриженост.
— Съжалявам. Май потънах в спомени. Идването ми тук се оказа по-трудно, отколкото очаквах.
Осъзна обаче, че разбирането и съчувствието, изписани по лицата им, издаваха внезапната им увереност, че също като Лиза Райън, и тя знае нещо, което се страхува да обсъди с тях.
Бюрото на Уинифред беше заключено, но Джордж Бренън извади връзка ключове и един от тях влезе.
— Беше намерена чантата й — съобщи той на Нел. — Ключовете бяха вътре. Почти не беше обгорена. Странна работа са тези експлозии.
— През последните десет дни се случват доста странни неща — съгласи се Нел. — Включително и опитът на Уолтърс и Арсдейл да се оправдаят със съпруга ми за възможните нередности във фирмата им. Тази сутрин говорих със счетоводителя на Адам. Той ме увери, че в делата му няма абсолютно нищо, което да не може да издържи и най-щателна проверка.
Надявам се да е така, помисли си Джордж Бренън. Със сигурност някой от фирмата на Уолтърс и Арсдейл бе работил в прекалено близки отношения със Сам Краус, като се имат предвид некачествените материали, използвани при строежа на сградата, чиято фасада се срути вчера. Подобни неща не са просто грешки — някой е знаел всичко и е получавал пари за мълчанието си.
— Не искаме да ви задържаме — обърна се Бренън към Нел. — Ще огледаме набързо бюрото на госпожица Джонсън и после можем да си ходим.
Отне им само няколко минути да се уверят, че нямаше да открият нищо необикновено.
— Същата работа като в дома й — обади се Нел. — Само сметки, разписки и бележки. Тук поне намерихме плик със застрахователни полици и документа за купуването на гроба на баща й.
Горните две чекмеджета на шкафа до бюрото съдържаха папки. В най-долното чекмедже видяха кашони с хартия за принтера и копирната машина, кафяви опаковъчни листа и ролки канап.
Джак Склафани прегледа папките.
— Ежедневна кореспонденция — каза той, после прелисти и бележника на Уинифред. — Имате ли нещо против да го приберем?
— Не, разбира се — отговори Нел. — Вероятно той също ще отиде при майка й.
Тук обаче няма нищичко за Хари Рейнълдс. Кой ли е той. Вероятно е помагал на Уинифред за онзи скъп пансион.
— Госпожице Макдермот, в портфейла на Уинифред Джонсън намерихме този ключ от сейф — каза Джордж Бренън, извади ключа от малък кафяв плик и го постави на бюрото на Уинифред. — На него има номер 332. Знаете ли дали е от този офис, или е бил личен ключ на госпожица Джонсън?
Нел го огледа внимателно.
— Нямам представа. Ако е от този офис, не подозирам нищо за него. От години аз имам свой собствен сейф, а доколкото знам, Адам не притежаваше такъв — нито личен, нито служебен. Защо не го занесете в съответната банка да изясните нещата?
Бренън поклати глава.
— За съжаление всички ключове от сейфове изглеждат еднакво и по тях не може да се разбере банката. По-новите нямат дори номера. Ще успеем да научим нещо само ако отидем там, където е сейфът, а за това ще ни е нужно доста време.
— Все едно да търсиш игла в купа сено.
— Да, няма голяма разлика, госпожице Макдермот. Възможно е обаче ключът да се окаже от банка, която е близо до апартамента на Уинифред Джонсън или до тази сграда.
— Разбирам.
Нел замълча, сякаш се чудеше какво да каже.
— Вижте — накрая започна тя, — не знам дали това е важно, но очевидно Уинифред е имала връзка с някакъв човек на име Хари Рейнълдс.