— Откъде знаете? — изстреля Бренън.
— Едното чекмедже на бюрото в апартамента й беше натъпкано с всевъзможни листчета — от архитектурни планове до етикети от носни кърпички. И на всяко от тях бе написала: „Уинифред обича Хари Рейнълдс.“ Останах с впечатлението, че са драсканици на петнайсетгодишна лудо влюбена ученичка.
— На мен ми прилича повече на мания — отбеляза Бренън. — Доколкото знам, Уинифред Джонсън е била кротка жена, която живяла с майка си цял живот, докато накрая тя отишла в старчески дом.
— Точно така.
— Доста често точно този тип жени се влюбват до полуда в неподходящия човек — обясни детективът и леко повдигна вежди. — Ще проучим този Хари Рейнълдс.
Бренън рязко затвори чекмеджето и каза:
— Госпожице Макдермот, свършихме. Сега ще отидем да пийнем по едно кафе. Защо не дойдете с нас?
Нел се поколеба за момент, после реши да приеме. Незнайно защо не искаше да остава сама в офиса. Докато пътуваше насам в таксито, си мислеше, че трябва да прегледа бюрото на Адам, но инстинктивно усети, че днес не е подходящият за това ден. Все още смъртта му й се струваше нереална. А по някаква странна причина, която не можеше да си обясни, посещението в дома на Бони Уилсън бе засилило това чувство, вместо да го пропъди.
Откога Адам е знаел, че няма да приемат проекта му за кула „Вандермиър“? Нел си спомни колко уверен в себе си беше той, когато й разказа за първи път за него. Съобщи й, че Питър Ланг го бил посетил, тъй като купил имота на Вандермиър, а сега искал да купи и парцела на Каплан. Адам отговорил, че ще се съгласи да го продаде само при условие, че той бъде архитектът на новата сграда. „Инвеститорите на Ланг ми поръчаха да изготвя планове и макет“ — бе казал Адам.
Тогава го попитах какво ще стане, ако не приемат проекта му. Спомням си точните му думи: „Без парцела на Каплан Ланг не може да построи комплекса, който иска. Ще го приемат.“
— Да, благодаря ви — каза Нел. — Бих пила едно кафе. Тази сутрин имах среща с Питър Ланг, за която искам да ви разкажа. Вие вероятно ще споделите чувството ми, че Ланг е лъжец и манипулатор, който определено спечели от смъртта на мъжа ми.
52.
Също като внучката си, Корнелиъс Макдермот изкара безсънна нощ и отиде в службата чак към обяд. Лиз Ханли стреснато забеляза, че обикновено червендалестото му лице сега изглеждаше посивяло.
Той веднага й обясни защо е толкова притеснен, като й представи убедително как внучката му рискува да провали шанса си да се кандидатира за Конгреса. Единствено загрижеността на Лиз за здравето му я накара да приеме плана му да покажат на Нел, че онази прочута ясновидка Бони Уилсън не е нищо повече от обикновена мошеничка.
— Обади се да си уредиш среща — предложи Мак. — Използвай името на сестра си, защото Гърт може да те е споменавала, а аз искам да разбереш точно каква е далаверата.
Гласът му беше напрегнат и съвсем различен от обичайния му тон.
— Ако й се обадя оттук, а телефонът й изпише номера ни, тя веднага ще разбере коя съм — предвидливо отбеляза Лиза.
— Умно. Сестра ти живее в „Бийкман плейс“, нали?
— Да.
— Мини да я видиш и се обади оттам. Много е важно.
Лиз се върна в офиса към три.
— Ще се видя с Бони Уилсън утре в три. Вече съм Мойра Калахан.
— Браво! Ако случайно се чуеш с Нел или Гърт…
— Мак, нали не възнамеряваш да ме предупредиш, че не трябва да дрънкам за плана ни?
— Май си права — засрамено промърмори той. — Благодаря ти, Лиз. Знаех си, че мога да разчитам на теб.
53.
Лиза Райън се върна на работа във вторник. Изтърпя някак разговорите с колегите и клиентките си — смесица от искрено съчувствие и зле прикрито любопитство относно подробностите за експлозията, отнела живота на Джими.
Прибра се у дома в шест и откри най-добрата си приятелка — Бренда Кърън — в кухнята. Из въздуха се носеше апетитният аромат на печено пиле. Масата беше подредена за шест човека, а съпругът на Бренда — Ед — помагаше на Чарли за домашното му.
— Прекалено сте добри — прошепна Лиза.
— Забрави — бързо отвърна Бренда. — Решихме, че нашата компания ще ти се отрази добре след дългия работен ден.
— Така си е.
Лиза влезе в банята и си наплиска лицето. Не си плакала цял ден! Не започвай сега!
По време на вечерята Ед Кърън повдигна темата за инструментите в работилницата на Джими.
— Лиза, знам, че Джими работеше с часове в мазето. Също така знам, че притежаваше някои великолепни инструменти. Мисля, че би трябвало да ги продадеш веднага. В противен случай ще загубят цената си много бързо.