Ед започна да разрязва пилето и продължи:
— Ако искаш, с удоволствие ще сляза и ще ги сортирам.
— Не! — извика Лиза.
После видя израженията на приятелите и децата си, които седяха вторачени в нея, и осъзна колко грубо бе отхвърлила любезното предложение на съседа си.
— Съжалявам. Просто мисълта, че трябва да продам вещите на Джими ми напомня, че той никога няма да се върне. Не мога да се занимавам с това засега.
Забеляза натъжените лица на децата си и се опита да обърне всичко на шега.
— Представяте ли си как татко се прибира у дома и открива, че работилницата му е празна?
По-късно, когато семейство Кърън вече си бяха тръгнали, а децата — заспали, Лиза тихичко слезе долу, отвори чекмеджето и се вторачи в парите. Като бомба с часовников механизъм, помисли си тя. Трябва да ги разкарам оттук!
54.
Дан Майнър подреди графика си във вторник следобед така, че да има възможност да отиде до полицията.
Не му отне много време обаче да осъзнае колко безнадеждно е да се опитва да получи някаква информация за Куини.
Детективът, с когото говори, се отнесе към него със съчувствие, но му поднесе фактите достатъчно убедително.
— Ужасно съжалявам, доктор Майнър, но вие дори не знаете дали майка ви е била в Ню Йорк по времето, когато сте започнали да я издирвате. Не сте сигурен, че е изчезнала. Просто не сте успели да я намерите. Имате ли представа колко човека са обявявани за изчезнали от този град всяка година?
Дан взе такси, за да се прибере у дома. Чувстваше се абсолютно безпомощен. Тогава реши да се разходи из района на Четвърта улица.
Не знаеше как точно да подходи, за да осъществи контакт с бездомниците, които живееха в изоставените сгради. Не мога просто да им се натрапя, помисли си той. Ще трябва да се сприятеля с някого и после да спомена името на Куини. Все пак онази стара снимка ми помогна, когато открих Лили. А сега поне знам как я наричат приятелите й.
Сложи си анцуг и маратонки. На излизане налетя на Пени Мейнърд.
— Питие в седем? У нас? — запита тя с подканваща усмивка.
Пени беше доста привлекателна и Дан наистина се бе забавлявал, когато вечеря с нея и още няколко съседи. Сега обаче решително й отказа, като се извини, че вече има планове. Не искам интимни отношения с човек, който живее толкова близо, мислеше си той, докато бързаше из града.
Лицето на Нел Макдермот изплува в съзнанието му. Това се случваше често, откакто я бе срещнал в парка. Телефонът й не беше вписан в указателя. Знаеше го, защото вече беше проверил. Но бе намерил телефона на консултантската фирма на дядо й.
Мога да звънна и да помоля самия Макдермот да ме свърже с нея. Или пък ще е по-умно да го посетя. Все пак се запознахме на онзи прием в Белия дом. Поне ще види, че не съм някакъв откачен обожател или романтичен мошеник.
Мисълта да срещне Нел Макдермот отново го зареди с добро настроение и през следващите два часа, докато бродеше из района на Четвърта улица и разпитваше за Куини, се чувстваше бодър.
Беше се запасил с купчина визитни картички, които раздаваше на всеки, с когото говореше.
— Петдесет кинта за този, който ме насочи към нея — обещаваше той.
Най-после, към седем часа, се отказа, хвана такси до Сентръл Парк и започна тренировката си. На Седемдесет и втора улица отново се натъкна на Нел.
55.
След като се разделиха с Нел Макдермот, Джак Склафани и Джордж Бренън подкараха към управлението. Безмълвно се бяха споразумели да изчакат връщането си в кабинета, преди да обсъждат казаното от нея.
Джак се настани зад бюрото и забарабани с пръсти по облегалката на стола.
— Според Макдермот Ланг има нещо общо с избухването на яхтата. Но нали проверихме историята му за катастрофата с камиона. Бе потвърдена. Доколкото си спомням, той твърдеше, че в този момент говорел по мобифона си и слънцето го заслепило. Затова се ударил в камиона. А лицето му наистина изглеждаше доста зле.
— Все пак той е ударил камиона, а не обратното — подчерта Бренън. — Може да е било нарочно. Така или иначе, Нел Макдермот повдигна доста интересни въпроси.
Бренън извади бележника си и започна да записва.
— Ето първото, което си заслужава да проверим. Каква сграда точно Ланг е възнамерявал да издигне на имота на Вандермиър и колко важен за целта му е бил парцелът на Каплан? Това ни води към мотива.
— И кога Ланг е съобщил на Коулиф, че проектът му е отхвърлен? — допълни Склафани.
— Което ни изправя пред следващия въпрос, Джак. Защо Коулиф не е съобщил на жена си за отхвърлянето на проекта? Това би било съвсем нормално, при положение че наистина са били близки.