— Не си ме принудил. Радвам се, че ме убеди да изляза, а и честно казано, съм доста гладна.
Апетитният аромат на италианска храна изпълваше ресторанта и след като се огледа, Нел осъзна, че идва от чинията със спагети, която носеха към съседната маса. Обърна се към Дан и се засмя.
— За малко щях да дръпна келнера и да го помоля за чинията — каза тя.
На чаша вино откриха, че имат доста общи приятели във Вашингтон. По време на ордьовъра говориха за предстоящите президентски избори. Когато пристигнаха спагетите, Дан й разказа за решението си да се премести в Ню Йорк и причините, които стояха зад него.
— Болницата ще стане най-модерният център за обгорени деца, а тъй като точно това е специалността ми, ще бъда много полезен.
После й довери за издирването си.
— Искаш да кажеш, че тя просто е изчезнала от живота ти? — възкликна Нел.
— Страдаше от депресия. Превърна се в алкохоличка и реши, че за мен е по-добре да остана при баба и дядо.
Дан се поколеба за момент. После добави:
— Дълга история. Някой ден, ако се интересуваш, ще ти я разкажа. Важното е, че майка ми остарява. А здравето й е било занемарено през всичките тези години. Преместването в Ню Йорк ми дава възможност да я търся лично. Мислех, че имам някаква следа, но я изгубих. Никой не я е виждал от миналата есен.
— Вярваш ли, че тя иска да я откриеш, Дан?
— Майка ми изчезна, защото обвиняваше себе си за един инцидент, при който едва не загинах. Трябва да й обясня, че този инцидент се оказа всъщност не чак толкова лошо нещо. Дори имах огромна полза от него.
Разказа й за Бюрото за изчезнали.
— Въобще не вярвам нещо да излезе от това.
— Мак вероятно би могъл да помогне. Има солидно влияние и съм сигурна, че ще направят проверка, ако завърти един-два телефона. Ще поговоря с него, но мисля, че и ти самият е добре да се отбиеш в офиса му. Ще ти дам визитната му картичка.
Пристигна десертът.
— Нел, отегчих те с приказки за себе си. Ако ми кажеш, че не желаеш да го обсъждаш, веднага ще сменя темата. Как се справяш?
— Как се справям? — Нел пусна парченце лимон в еспресото си. — Не знам как да ти отговоря. Когато някой умре, но няма труп и ковчег, нито погребение, липсва реално усещане за смърт. Сякаш човекът е някъде наблизо, но не знаеш къде. Тормози ме това чувство за нереалност. Непрестанно си повтарям, че Адам е мъртъв, но ми звучи безсмислено.
— Същото ли беше, когато загуби родителите си?
— Не, за тях знаех, че вече ги няма. Разликата е, че те загинаха при нещастен случай. А Адам не. При експлозията си отидоха четири човека. Някой е искал да се отърве от един от тях. Или пък и от четиримата. Кой знае? И този някой все още се разхожда на свобода, наслаждава се на живота, може и да вечеря също като нас.
Нел замълча, загледа се за момент в ръцете си, после вдигна очи към Дан.
— Дан, ще разбера кой го е направил. И не само заради себе си. Лиза Райън, млада жена с три малки деца, също се нуждае от отговор. Съпругът й беше на яхтата.
— Нел, надявам се осъзнаваш, че този, който вече е отнел четири човешки живота, е адски опасен.
Лицето й се изкриви в гримаса, а очите й се разшириха и изпълниха с ужас. Дан се стресна.
— Нел, какво има?
Тя поклати глава.
— Нищо. Всичко е наред. — Мъчеше се да убеди не само него, но и себе си.
— Не е наред, Нел. Какво има?
За момент се бе почувствала както в онези ужасни минути след попадането във водовъртежа. Като в капан. Без въздух. Но този път, вместо да се опитва да плува, се мъчеше да отвори някаква врата. И вместо студена вода, усещаше горещина. Изгаряща горещина. И увереността, че ще умре.
57.
Сряда, двадесет и първи юни
— Бившият имот на Вандермиър е един от многото, закупени от фирмата ми — студено каза Питър Ланг.
Очевидно никак не се радваше на посещението на детективите Джак Склафани и Джордж Бренън в офиса му в сряда сутринта.
— Например — продължи той по-снизходително, — ние притежаваме тази сграда. Мога да ви разведа из Манхатън и да ви покажа много други имоти, които са също наша собственост или са управлявани от нас. Но преди да загубите още от времето ми, трябва да попитам, господа, каква е идеята ви?
Идеята ни, приятелче, помисли си Склафани, е, че си основният заподозрян за четири убийства, така че не се прави на важен.
— Господин Ланг, отчитаме, че сте зает човек — успокои го Джордж Бренън. — Но сигурен съм, разбирате, че ни се налага да ви зададем няколко въпроса. Вчера сте ходили при Нел Макдермот, нали?
Ланг повдигна вежди.
— Да, ходих. И какво от това?
Не му хареса, че засегнахме темата, отбеляза Склафани. Досега Ланг беше в свои води и се чувстваше напълно уверен в себе си. Но всичките му пари, външен вид и произход няма да струват и пукната стотинка, ако му прикачим четворно убийство, и той го знае.