— Каква беше целта на посещението ви при госпожица Макдермот?
— Делова. — Ланг погледна часовника си. — Господа, страхувам се, че ще трябва да ме извините. Налага се да тръгна веднага. Имам среща.
— В момента също имате среща, господин Ланг — с леден глас отбеляза Бренън. — Когато говорихме с вас преди десет дни, казахте че вие с Адам Коулиф сте обсъждали бъдещ проект, на който той може да е архитект.
— Точно така беше.
— Ще ни обясните ли съвместната си работа?
— Мисля, че вече ви обясних при предишната ни среща. Адам Коулиф и аз притежавахме два съседни парцела на Двадесет и осма улица. Смятахме да ги обединим, с цел да построим комплекс от апартаменти и офиси.
— Господин Коулиф щеше да е архитектът на този проект, нали?
— Адам Коулиф бе поканен да изготви собствен проект.
— И кога отхвърлихте проекта му, господин Ланг?
— Не бих казал, че проектът беше отхвърлен. По-скоро се нуждаеше от значителна преработка.
— Но не сте споделили това с жена му, нали?
Питър Ланг се надигна.
— Опитах се да ви сътруднича. Виждам, че усилията ми са били напразни. Очевидно не е възможно да говорим приятелски. Негодувам срещу тона и отношението ви. Ако ще продължите по същия начин, настоявам да се обадя на адвоката си.
— Господин Ланг, още един въпрос — намеси се детектив Склафани. — Окончателната ви оферта за имота на Вандермиър е направена, след като свалиха от къщата статута на историческа забележителност, нали?
— Градската управа отчаяно искаше един от другите ми парцели. Размених го за този. Сделката беше изгодна за града.
— Само момент, моля. Ако не бяхте ангажирали Адам Коулиф за архитект на проекта, той щеше ли да ви продаде имота си?
— Щеше да е глупаво, ако не го беше направил. Но разбира се, той почина, преди да сключим сделката.
— Предполагам, че това е била причината да посетите вдовицата му. Ами ако Нел Макдермот откаже?
— Решението си е нейно — Питър Ланг се изправи. — Господа, ще трябва да ме извините. Ако имате допълнителни въпроси, можете да се обадите на адвоката ми.
Включи интеркома и каза на секретарката си:
— Господин Бренън и господин Склафани са готови да си тръгнат. Моля те, заведи ги до асансьора.
58.
Гърт Макдермот звънна на Нел в сряда сутрин.
— Ще си бъдеш ли у дома? Направих шоколадов кейк сутринта, а знам, че ти е любим.
Нел седеше до бюрото си.
— Разбира се, лельо Гърт, ела.
— Ако си прекалено заета…
— Пиша си статията, но почти свършвам.
— Ще дойда към единадесет.
— Добре, чайникът ще те чака.
В единадесет без петнадесет изключи компютъра. Статията беше почти готова, но искаше да я остави да отлежи, преди да я редактира за последен път.
Приятно ми беше да пиша в продължение на две години, помисли си Нел, докато пълнеше чайника. Но определено е време да продължа напред.
Или по-скоро да се върна назад, призна си тя, докато вадеше приборите. Обратно в света, в който беше израсла — кампании, избори, дълги пътувания от Манхатън до Вашингтон.
Е, поне знам какво ме очаква, ако спечеля. Хора като Боб Горман не можаха да издържат. Или пък Мак е прав, че Горман просто е използвал положението си като трамплин към други по-изгодни постове.
В единадесет портиерът звънна, за да съобщи, че госпожица Макдермот се качва. Мак беше научил и Гърт, и Нел да са изключително точни. Адам обаче вечно закъсняваше и направо подлудяваше дядо й.
Почувства се нелоялна към покойния си съпруг заради тази си мисъл.
— Изглеждаш по-добре — бяха първите думи на Гърт, след като я целуна.
Леля й държеше кутия за кейкове.
— За първи път от две седмици спах наистина хубаво — обясни Нел. — А това определено помага.
— Така е. Опитах се да ти се обадя, но те нямаше. Бони Уилсън ми звънна, за да разбере как си.
— Много мило от нейна страна. — Нел пое кейка. — Хайде, ела на чай.
Докато отпиваха от чашите си, забеляза, че ръцете на Гърт леко треперят. Не бе необичайно за човек на нейната възраст, помисли си Нел, но, Господи, не искам нищо да се случва с нея или с Мак още дълго време.
Спомни си какво й бе казал Дан Майнър по време на вечерята.
— Иска ми се да имах брат или сестра. Може никога да не намеря мама, а когато баба ми и дядо ми починат, вече няма да имам свое семейство.
После беше добавил:
— Не броя баща ми. За съжаление той никога не е бил част от живота ми. Не поддържаме връзка от доста време. Е, имам красива мащеха.