С всяка изречена дума Дан усещаше нарастваща увереност, че майка му вече не е между живите.
— Ако все още е жива, искам да се погрижа за нея. А ако е мъртва и е погребана в гробище за бездомници, искам да я открия и да пренеса останките й в семейния гроб в Мериленд. При всички положения баба и дядо ще се успокоят поне малко, ако узнаят, че вече не броди гладна и болна из улиците.
Замълча за момент. После добави:
— Аз също ще се успокоя.
— Имаш ли някакви нейни снимки?
Дан отвори портфейла си, извади снимката, която винаги носеше със себе си, и му я подаде.
Докато Корнелиъс Макдермот я разглеждаше, усети буца в гърлото си. Стори му се, че старата черно-бяла снимка на красива жена с малко момченце просто излъчва любов. Косите им бяха разрошени от вятъра, лицата им — притиснати едно до друго, а малките му ръчички бяха обвити около врата й.
— Имам и снимка от документален филм за бездомници, излъчен преди седем години. Направихме дигитално компютърно състаряване, което специалистът нагоди към описанието на външния й вид, дадено от нейна приятелка миналото лято.
Макдермот знаеше, че майката на Дан трябва да е на около шейсет. Мършавата жена с дълга до раменете сива коса обаче изглеждаше на осемдесет.
— Ще я размножим и ще разлепим плакати из града обеща той. — Ще накарам и онези типове, които само се ровят из разни папки, да проверят дали някоя неидентифицирана жена с нейното описание е била погребана в гробището за бездомни от миналия септември насам. Дан се надигна.
— Трябва да тръгвам — каза той. — Отнех ви доста време. Много ви благодаря.
Макдермот му махна да седне.
— Приятелите ме наричат Мак. Сега е пет и половина, което означава — време за коктейли. Какво пиеш?
Лиз Ханли влезе, без да чука, докато двамата мъже доволно отпиваха от мартинито. Веднага разбраха, че е ужасно разстроена.
— Отбих се у дома, след като си тръгнах от апартамента на Бони Уилсън — обясни тя тихо. — Бях невероятно притеснена.
Макдермот скочи.
— Какво е станало, Лиз? Толкова си бледа!
Дан вече също беше на крака.
— Аз съм лекар… — започна той.
Лиз поклати глава и се отпусна в едно кресло.
— Ще се оправя, Мак. Сипи ми чаша вино. Ще ми помогне. Аз просто… Мак, знаеш, че отидох там скептично настроена, но трябва да ти кажа, че си промених мнението. Бони Уилсън е на ниво. Убедена съм, че е истинска ясновидка. А това означава, че ако е предупредила Нел за Питър Ланг, трябва да го вземем на сериозно.
63.
След като Гърт си тръгна, Нел се върна зад бюрото и препрочете статията си за петъчното издание на „Джърнъл“. Беше посветена на дългите трескави кампании по време на президентските избори в Съединените щати.
Следващата й, последна статия, ако всичко вървеше по план, щеше да представлява едновременно сбогуване и известяване на намерението й да участва в надпреварата пряко, кандидатирайки се за мястото на дядо си в Конгреса.
Взех това решение преди две седмици, помисли си Нел, докато редактираше, но едва сега ми се струва, че объркването, съмненията и въпросите са приключили. Вдъхновена от Мак, винаги бе знаела, че иска да се занимава с политика, но дълго време се страхуваше и колебаеше.
Дали това беше повлияно от Адам? Докато седеше в кабинета си, Нел си припомни безбройните им разговори относно вероятната й кандидатура. Просто не разбирам защо той се промени. Когато се оженихме преди три години, нямаше търпение да заема мястото на Мак, а по-късно не само охладня към тази идея, но дори започна да гледа на нея враждебно. Какво предизвика тази метаморфоза?
Въпросът започна да я безпокои още повече след смъртта на Адам. Дали в живота му имаше нещо, което го караше да се притеснява от излагането на показ? Нел стана от бюрото и се заразхожда нервно. Спря пред рафтовете до камината във всекидневната. Адам имаше навика да извади някоя непрочетена книга, да я прегледа набързо и после да я сложи където му падне. Нел набързо пререди томовете, така че тези, които често разгръщаше с удоволствие, да бъдат достигани лесно от креслото.
Седях тук и четях, когато Адам ми се обади за първи път, спомни си тя. Бях се отчаяла, че вече никога няма да го чуя. Запознахме се на един коктейл и веднага усетихме силно привличане един към друг. Вечеряхме заедно. Той обеща, че ще се обади. Но две седмици по-късно все още чаках. Бях адски разочарована.