Тъкмо се бях прибрала от сватбата на Сю Леони в Джорджтаун. Повечето гости бяха женени и си разменяха снимки на децата. Чувствах се готова и аз да срещна някого. Дори двете с Гърт се шегувахме на тази тема. Според нея вече бях развила остър инстинкт за гнездене. Предупреждаваше ме, че не трябва да чакам прекалено дълго.
— Аз чаках прекалено дълго — бе казала тя. — А сега поглеждам назад, сещам се за няколкото човека, за които можех да се омъжа, и се чудя какво, за Бога, чаках.
И тогава Адам се обади. Беше десет вечерта. Каза, че командировката му отнела повече време, отколкото очаквал. Твърдеше, че съм му липсвала, но не успял да ми звънне, защото забравил номера ми в апартамента си в Ню Йорк.
Бях повече от готова да се влюбя, а той беше толкова привлекателен. Работех за Мак, а Адам започваше в Ню Йорк в малка архитектурна фирма. Бъдещето беше пред нас. Връзката ни беше кратка и бурна. Оженихме се три месеца по-късно. Скромна сватба, на която присъстваше само семейството ми. Но това беше без значение, тъй като никога не съм искала пищно тържество.
Докато седеше в любимото си кресло сега, Нел си припомни онова чудесно време. Всичко бе станало невероятно бързо и толкова вълнуващо. Какво я привлече невероятно силно към Адам, зачуди се тя, докато натъжена си припомняше човека, когото бе обичала и загубила така неочаквано. Знам какво. Беше неустоимо чаровен. И ме караше да се чувствам специална.
Имаше и друго, разбира се. В определени отношения Адам бе пълната противоположност на Мак, който би се задавил, ако трябва да изрече думата „любов“, въпреки че толкова ме обича. А аз жадувах страстно да ми го повтаря.
В други отношения обаче, Адам и Мак си приличаха и това също ми харесваше. Адам не бе категоричен като Мак, но притежаваше същия непоклатим морал. И той беше напълно независим. Бе работил усилено, за да се издържа в колежа и университета.
— Майка ми искаше да плати образованието ми, но аз не се съгласих — бе й доверил Адам. — Казах й, че тя е човекът, който ме учеше да не взимам и да не давам заеми. Бях си запомнил урока.
Възхищавах се на това, помисли си Нел. Вярвах, че Адам, също като Мак, би ти дал ризата от гърба си. И той изпитваше ужас да вземе пари от някого. „Справяй се сам или мини без това, Нел.“ Такъв беше урокът на дядо ми.
Но по-късно всичко се промени. Адам с лекота ме накара да изтегля пари от тръста си и да му дам назаем повече от един милион. Какво стана с категоричната позиция? Но, разбира се, по онова време не си бе задала този въпрос.
Веднага след като се ожениха, Адам помоли Мак да му помогне да си намери по-добра работа. Така отиде при Уолтърс и Арсдейл. После ги напусна, за да създаде своя собствена фирма с остатъка от парите, които взе от мен.
Последните две седмици бяха толкова ужасни. Първо бе загубила съпруга си, а после се заговори, че той не е бил човекът, за когото го мислеше. Не искам да вярвам, че е участвал в онези далавери! Защо въобще би го направил? Определено не се нуждаеше от пари. Яхтата беше единствената му екстравагантност. А и нямаше да поиска заем от мен, ако е взимал подкупи.
Но защо не ми каза, че проектът му е бил отхвърлен от Питър Ланг? Това беше въпрос, на който на всяка цена трябваше да намери отговор.
И защо се обърна срещу мен, когато заговорих сериозно, че искам да се кандидатирам за мястото на Мак? Твърдеше, че дядо никога няма да ме остави на спокойствие и ще ме превърне в своя марионетка. Е, тогава му повярвах, но сега се чудя дали всъщност не бях умело манипулирана.
Поради каква причина, освен омразата му към Мак и към политиката като цяло, Адам се мъчеше да ме задържи далеч от погледа на медиите?
Докато премисляше всичко научено през последните няколко дни, в ума й започна да се оформя отговор. Отговор, който изглеждаше напълно логичен. Отговор, от който я побиха тръпки. Адам знаеше, че ако се кандидатирам за Конгреса, журналистите и съперниците ми щяха да се заровят в личния ни живот, за да изнамерят някоя мръсна тайна. Аз съм абсолютно чиста. От какво тогава се е страхувал той?
Възможно ли е да има истина в предположението, че е взимал подкупи? Беше ли виновен за дефектната работа в сградата на Лексингтън авеню, която се срути онзи ден?
За да прогони тези мисли, Нел се захвана с неприятната задача, която все отлагаше. Портиерът й беше донесъл няколко кашона за дрехите на Адам. Влезе в спалнята за гости, сложи първия кашон на леглото и след миг спретнатата купчина чорапи и бельо изчезна в него.
Въпросите раждат нови въпроси, помисли си тя. Докато подреждаше, се запита: наистина ли бях влюбена в Адам? Дали просто исках да съм влюбена в него?
Ако не бях избързала с женитбата, нямаше ли първоначалното привличане да изчезне? Дали не виждах в него само онова, което търсех? Не се ли криех несъзнателно от истината? А истината е, че бракът не беше от най-добрите. Поне не за мен. Негодувах, че трябва да се откажа от кариерата си. Освен това никак не съжалявах, когато Адам потегляше за уикенда на риболов с яхтата. Наслаждавах се на часовете, които прекарвах сама или с Мак.