Нел замълча за момент, после сподели това, което я тормозеше, откакто Лиза и бе разказала за парите.
— Лиза, ако някой се тревожи, че Джими може да ти е споменал как е получил подкупа, би те сметнал за заплаха. Мислила ли си за това?
— Но той не ми е споменавал!
— Ние с теб сме единствените, които го знаем. — Нел нежно я докосна по ръката. — Сега разбираш ли защо детективите трябва да научат за парите?
64.
Четвъртък, двадесет и втори юни
В четвъртък сутрин Джак Склафани и Джордж Бренън отново посетиха апартамента на Ейда Каплан на Четиринадесета улица и Първо авеню.
— У дома ли е Джед? — попита Склафани.
— Още не е станал — отговори Ейда Каплан, готова да избухне в сълзи. — Няма да претърсвате апартамента ми отново, нали? Не мога да го понеса. Трябва да ме разберете.
Тъмните кръгове под очите й подчертаваха изключително бледото й лице.
— Не, няма да претърсваме дома ви отново, госпожо Каплан — успокои я Бренън. — Съжаляваме, че въобще ви причиняваме неудобства и проблеми. Бихте ли казали на Джед да се облече и да дойде тук? Просто искаме да поговорим с него. Това е всичко.
— Може и да се съгласи да говори с вас. На мен не ми казва и дума — отвърна тя и ги погледна умолително. — Какво би спечелил от убийството на Адам Коулиф? Разбира се, беше му ядосан, тъй като ме убеди да продам сградата, а според Джед ми е платил прекалено малко, но, честно казано, ако не бях продала имота на него, щях да го продам на онзи известен предприемач — господин Ланг. Опитах се да го обясня на Джед.
— Питър Ланг ли? — попита Бренън. — Говорили ли сте с него за имота?
— Разбира се. Той дойде при мен веднага след пожара в онази стара къща. Носеше чек.
Гласът на Ейда Каплан премина в шепот.
— Предложи ми два милиона долара, а едва предишния месец го бях продала на господин Коулиф за по-малко от милион! Докато му съобщавах, че вече не съм собственица на имота, направо сърцето ме заболя. Не посмях да кажа на Джед колко повече можех да получа за мястото.
— Ланг ядоса ли се, когато научи, че сте го продали?
— Да, разбира се. Мисля, че ако господин Коулиф стоеше пред него, щеше да го удуши с голи ръце.
— За мен ли говориш, мамо?
И тримата се обърнаха едновременно. Небръснатият Джед Каплан стоеше до вратата.
— Не, не за теб. Тъкмо разказвах на господата, че и Питър Ланг се интересуваше от имота.
Изражението на Джед стана зло.
— Нашия имот, мамо. Не го забравяй! Обърна се към Бренън и Склафани. — Вие пък какво искате?
Двамата детективи се изправиха.
— Просто да се уверим, че си чаровен както винаги — отвърна Склафани. — И че докато ние не разрешим, не би трябвало да планираш пътувания и ваканции. Следствието е в ход и е необходимо да знаем къде си. Така че не се изненадвай, ако понякога се отбиваме за малко.
— Приятно ми беше да си поговорим, госпожо Каплан — сбогува се Бренън.
Докато слизаха надолу с асансьора, Склафани се обади първи.
— И ти ли мислиш същото като мен?
— Да. Мисля, че Каплан е дребен мошеник и само си губим времето с него. От друга страна, Ланг заслужава повече внимание. Имал е мотив за убийството на Адам Коулиф, а и адски удобно е отървал кожата, изпускайки събранието на яхтата.
Върнаха се в управлението към единадесет и откриха, че там има неочакван посетител. Секретарката обясни:
— Казва се Кенет Тъкър. От Филаделфия е. Иска да говори с хората, които се занимават с разследването.
Склафани сви рамене. Нямаше известен криминален случай, в който да не се намесят разни откачалки със смахнати теории.
— Дай ни десет минути да пием по кафе.
Опита се да не повдигне вежди, когато Тъкър влезе в кабинета му. Видът му беше на типичен млад ръководен кадър, а първите му думи: „Вероятно ви губя времето“.
— Веднага минавам към основното. Ние със сина ми бяхме на ферибота в пристанището на Ню Йорк, когато онази яхта избухна преди две седмици. Оттогава детето има кошмари.
— На колко години е синът ви, господин Тъкър?
— На осем.
— Значи мислите, че кошмарите му са свързани с експлозията?
— Да. Ние с Бенджи станахме свидетели на трагедията. Връщахме се от посещение на Статуята на свободата. Честно казано, за мен цялата случка е доста мътна, но Бенджи е видял нещо, което може да се окаже важно.
Склафани и Бренън се спогледаха.
— Господин Тъкър, говорихме с няколко човека от ферибота. Всички са единодушни, че е бил прекалено далеч, за да видят нещо ясно. Съгласен съм, че едно малко момче може да има кошмари, ако е гледало към яхтата в момента на избухването й, но ви уверявам, че от това разстояние не е забелязало нещо важно.