Сутринта, над чашата кафе, Нел реши да отвори пакетите и да преброи парите, които Лиза Райън й бе оставила предишната вечер. Бе й казала, че са петдесет хиляди долара. Разумно беше все пак да провери.
Пакетите тежаха и Нел едва ги замъкна до масата в трапезарията. Грижливо развърза канапа, забелязвайки зелената нишка в него. Кафявата опаковъчна хартия също я върна в детството, когато родителите й изпращаха колети на приятелите си от целия свят.
Канап и опаковъчна хартия.
Нел пренебрегна странната тревога, която се надигна в подсъзнанието й. Отвори първата кутия и се вторачи в спретнатите пачки.
Преди да започне да брои, огледа внимателно кутията. Беше горе-долу с размера на тези, в които опаковаха дамските костюми по магазините. Но никъде не се виждаше етикет. Очевидно е била избрана много грижливо.
Наля си още кафе и извади калкулатора. Преброяваше по два пъти всяка пачка и отбелязваше числото. Първата кутия съдържаше двайсет и осем хиляди, предимно в петдесетдоларови банкноти.
Отвори втората. Започна отново да брои. Забеляза, че тук банкнотите бяха по-дребни — по пет, десет и двайсет долара, но имаше и по петдесет. Само няколко стотачки. Който и да е опаковал парите, е бил достатъчно умен да осъзнае, че ако Джими Райън размаха стотачка, ще привлече вниманието.
Втората кутия съдържаше точно двадесет и две хиляди. Общо — петдесет хиляди, дадени на Джими, за да извърши, каквото му бяха наредили. Но защо не е похарчил нищичко, зачуди се Нел. Вероятно се е чувствал прекалено виновен.
Спомни си, че след разпването на Христос Юда, изтормозен от угризения на съвестта, се опитал да върне тридесетте сребърника.
А после се обесил… Възможно ли е и Джими Райън да е искал да се самоубие?
Вече увиваше кутиите с кафявата амбалажна хартия, когато внезапно осъзна какво я беше притеснявало цяла сутрин. Тази хартия! И канапът със зелена нишка!
Беше ги видяла в чекмеджето на Уинифред Джонсън.
66.
През нощта Лиза Райън се въртя неспокойно, заслушана в познатите звуци отвън. Шумоленето на ветреца, пърпоренето на колата на съседа, буботенето на товарния влак.
Към пет часа се отказа от опитите си да заспи. Стана и си облече халата. Пристегна колана. Усети, че е свалила доста килограми след смъртта на Джими.
Нов начин за отслабване, мрачно си помисли тя. Въобще не се съмняваше, че след като Нел Макдермот говори с детективите, назначени да разследват случая, те на свой ред веднага ще се втурнат към Куинс за среща с нея.
Докато бе работил за Сам Краус, Джими участваше в няколко строителни проекта. Реши да се опита да разбере точно на кои обекти и по кое време.
Надникна при децата. Кайл и Чарли спяха дълбоко. На бледата сутрешна светлина огледа лицата им. Кайл показваше първите признаци на навлизането в пубертета. Винаги ще бъде слаб, защото се е метнал на моето семейство, помисли си Лиза.
Чарли беше по-як. Щеше да стане едър мъж като Джими. И двамата бяха наследили червената коса и кафявите очи на баща си.
Кели беше в най-малката спалня. Джими я наричаше „възгордял се килер“. Тънкото й телце бе свито като ембрион. Кичури от дългата й светлоруса коса покриваха бузата и се спускаха по рамената.
Дневникът й се подаваше изпод възглавницата. Пишеше в него всяка вечер. „Това е нещо много лично и учителката казва, че семействата ни трябва да го уважават.“ — сериозно бе заявила тя.
Всички се бяха заклели, че никога няма да го прочетат, но Джими, изпълнен с подозрения от хитрото споглеждане между Кайл и Чарли, беше изработил за Кели специална кутия, която стоеше върху скрина й и имаше два ключа. Кели носеше единия на верижка на врата си. Лиза държеше другия в собствената си тоалетка, в случай че първият някога се загуби. Кели бе изтръгнала от нея обещание, че никога няма да го използва.
Но сега, загледана в спящото си дете, Лиза разбра, че ще й се наложи да наруши обещанието. Не само защото трябваше да научи как Кели, която беше „любимото момиче“ на татко, се чувства в този момент. Но и защото Кели, която винаги беше много наблюдателна и безпогрешно отгатваше настроенията им, можеше да е написала нещо за Джими по времето, когато той изпадна в депресия.
67.
Дан Майнър пристигна рано в болницата в четвъртък. Чакаха го три операции. Първата беше в седем часа. После имаше удоволствието да изпише един петгодишен пациент, който лежеше вече цял месец. С усмивка прекъсна потока от благодарности на родителите му.
— По-добре бързо го извеждайте оттук, защото сестрите са готови да подпишат молба за осиновяване.