— Бях сигурна, че ще остане обезобразен — подхвана майката.
— О, ще има един-два белега, които да му напомнят за преживяното, но няма да му пречат да бъде харесван от момичетата след десет-дванайсет години.
Стана един часът, преди да успее да си купи сандвич и кафе от лекарския бюфет. Използва свободното време, за да звънне на Корнелиъс Макдермот и да види дали не са научили нещо за майка му. Знаеше, че е малко вероятно — бе минал само един ден, но не можа да устои. Сигурно Корнелиъс обядва някъде, помисли си Дан, докато набираше номера.
Лиза Ханли отговори още на първото иззвъняване.
— Той е в кабинета си, докторе — каза тя, — но трябва да ви предупредя. Самият Господ, носещ се на детски велосипед по Пето авеню, не би получил и една усмивка от Мак днес. Затова, ако започне да се заяжда с вас, не го приемайте лично.
— Тогава може би е по-добре да отложа разговора?
— Не, недейте. Но се надявам да нямате нищо против да изчакате малко. Говори по другата линия. Надали ще му отнеме повече от минута. Ще ви свържа веднага щом свърши.
— Преди да затвориш, Лиз, кажи ми как се чувстваш днес. Не съм сигурен дали го осъзнаваш, но вчера си преживяла сериозен шок.
— О, сега съм добре. Наистина беше шок. Докторе, трябва да ми повярвате. Бони Уилсън е ясновидка. Затова съм абсолютно сигурна, че видях… Е, няма да навлизам в подробности.
По рязката промяна в тона на Лиз Дан разбра, че има нещо определено обезпокоително в това, което се бе случило, но явно тя не възнамеряваше да го сподели.
— Добре, важното е, че сега всичко е наред — каза той.
— Така е. Момент, докторе. Легендата тъкмо влезе в кабинета ми.
Дан чу как Лиза съобщава за него:
— Обажда се доктор Дан, Мак.
Последва кратка пауза, после избоботи самият Корнелиъс Макдермот.
— Лиз е същата като мен. Щом заговори официално, значи ми е ужасно ядосана. Как си, Дан?
— Добре, Мак. Обаждам се да ти благодаря, че беше толкова любезен вчера.
— Е, тази сутрин врътнах един-два телефона и накарах моите хора да се поровят из документацията. Ако въобще може да се намери някаква информация за майка ти, те ще се доберат до нея. Не знам дали Лиз ти е казала обаче, че аз имам проблем.
— Каза, че си разстроен за нещо — предпазливо отвърна Дан.
— Думата е прекалено мека. Онзи ден си вечерял с Нел. Тя спомена ли ти, че ще се кандидатира за старото ми място?
— Да, спомена. Очевидно го очаква с нетърпение.
— Е, преди половин час ми звънна, за да съобщя на шефовете на партията, че се отказва.
Дан беше зашеметен.
— Защо? Да не е болна?
— Не, но започва да мисли, че онова, което й разказах за далаверите на мъжа й, е вярно. Адам Коулиф е свързан с онзи скандал с подкупите, за който вероятно си чел по вестниците. Или поне помощничката му.
— Но това няма нищо общо с Нел.
— В политиката обаче има. Казах й да не взима окончателно решение засега или поне да изчака до следващата седмица.
Дан реши да рискува.
— Какъв беше Адам Коулиф, Мак?
— Или хитър и безмилостен бизнесмен, или прост селянин, който се опитваше да участва в големите игри. Но надали някога ще узнаем кое от двете. Едно нещо е сигурно — не беше подходящият съпруг за внучката ми.
68.
След като се чу с Мак, Нел веднага набра номера на детектив Склафани, но после рязко прекъсна връзката. Реши, преди да му се обади, да отиде до офиса на Адам и да вземе амбалажната хартия и канапа от бюрото на Уинифред.
Изкъпа се. Облече бял спортен панталон, блуза с къси ръкави, леко джинсово яке и сандали.
Време е за подстригване, помисли си тя, докато сплиташе косата си. Внезапно застина, сякаш нещо в огледалото я бе сковало. Това беше лицето, което видя там. Непознато, тревожно и напрегнато. Проблемите определено й се отразяваха. Отговорите трябва да се намерят колкото се може по-скоро, иначе ще се превърна в пълна развалина.
Наистина не искам да се отказвам от кандидатурата си за Конгреса, призна си тя. Добре, че Мак ме убеди да изчакам до следващата седмица, преди да взема окончателно решение. Може би дотогава ще имам яснота. Ами ако Адам просто е бил наивен и не е осъзнавал, че под носа му става нещо нередно?
Все пак амбалажната хартия и канапът бяха в чекмеджето на Уинифред, която пък е имала връзка с някакъв мъж на име Хари Рейнълдс. Тя беше работила за Уолтърс и Арсдейл повече от двадесет години, дълго преди Адам да постъпи там. Дали когато е започнала да работи с него, не се е възползвала от доверието му? Той е бил новият човек в екипа, неизпробван и недоказан, а тя е познавала идеално строителния бизнес, включително и сенчестата му страна.
Докато излизаше от апартамента си, Нел се замисли за парите, които Лиза Райън я бе принудила да задържи. Не мога просто да ги оставя на масата! Знаеше, че вероятно е обзета от параноя, но й се стори, че всеки, който влезе в стаята, първо ще погледне пакетите и веднага ще се сети какво съдържат.