Започвам да разбирам Лиза, мислеше си Нел, докато внасяше кутиите в стаята за гости и ги прибираше в гардероба.
Костюмите, саката и панталоните на Адам все още висяха там. Вгледа се в тях. Беше му помогнала да изберат повечето неща. Сега те сякаш негодуваха, че се съмнява в честността на човека, който ги беше носил. Стори й се, че ще я нахокат заради недоверието й към мъжа, който доскоро бе неин съпруг.
Обеща си, че преди денят да свърши, всички дрехи ще бъдат опаковани и готови за църковния магазин.
Таксито зави надясно към Сентръл Парк, после наляво по Седмо авеню, отправяйки се на юг към офиса на Адам. Една пресечка преди него минаха покрай строителната ограда, издигната около руините на къщата на Вандермиър. Вехтата постройка до нея бе тази, която Нел сега притежаваше, а Питър Ланг желаеше толкова отчаяно.
Адам също я бе желал толкова отчаяно, внезапно си помисли Нел.
— Оставете ме тук — каза тя на шофьора.
Слезе на ъгъла, върна се назад и застана пред имота си. Повечето сгради в района бяха стари, но се виждаше, че кварталът се променя. На отсрещната страна на улицата строяха нова кооперация, а малко по-надолу огромен знак предизвестяваше издигането на още една. Когато взе от нея парите, за да купи този имот, Адам й беше казал, че е най-страхотното място в града.
Къщата на Вандермиър се намираше на доста голям терен, докато парцелът на Нел представляваше тясно парче земя. Всички наематели се бяха изнесли и сега сградата изглеждаше изоставена и мизерна. Графитите допълваха тъжния ефект на потъмнелите камъни.
Какво ли си е мислил Адам, че може да направи с този парцел, зачуди се Нел. Колко ли пари щяха да са му нужни, за да го разчисти и да построи нещо? Докато разглеждаше, Нел за първи път осъзна, че реалната стойност на парцела идваше единствено от възможността да бъде съчетан с имота на Вандермиър.
Защо тогава Адам толкова много искаше да го купи? Още повече, че по време на покупката къщата на Вандермиър все още си стоеше на мястото и имаше статут на историческа забележителност.
Възможно ли е Адам да се е сдобил с поверителна информация, че свалят статута?
Нел се обърна и продължи към офиса. Когато си тръгна оттам във вторник заедно с детективите, портиерът й беше дал резервния ключ. Щом влезе обаче и вратата се затвори зад нея, отново усети силно притеснение.
Озова се в тесния кабинет на Уинифред и си я представи как угоднически се усмихва на посетителите, седнала зад бюрото.
Замисли се. Добре помнеше изражението на очите й. Винаги тревожно, почти умолително, сякаш се страхуваше, че някой може да й се скара.
Нима всичко това е било театър?
Отвори долното чекмедже на шкафа и извади кафявата амбалажна хартия и канапа. Беше си донесла торба, в която да ги прибере. Дори и преди да ги сравни, беше сигурна, че шарката на канапа е абсолютно еднаква с тази, с който бяха привързани кутиите с парите.
Беше прекарала в кабинета само няколко минути, но изведнъж усети, че температурата се покачва. Започва се отново, помисли си Нел, когато я обзе чувството за пълна загуба на ориентация.
Трябва да изляза навън!
Затвори чекмеджето, грабна торбата и забърза към чакалнята.
Хвана топката на външната врата и я дръпна, но нищо не стана. Беше заяла. Дръжката пареше. Нел се закашля. Заудря ожесточено. Ръцете й вече горяха.
— Какво има, госпожо Коулиф? Вратата пак ли заяжда? Внезапно портиерът се бе появил отнякъде. Той съвсем спокойно натисна вратата с рамо и я отвори. Нел изхвърча покрай него. Краката й се разтрепериха, не издържа и седна на последното стъпало. Покри лицето си с ръце.
Отново се повтаря, помисли си тя. Това е предупреждение. Кашлицата й се успокои, но въздухът все още не й достигаше. Вгледа се в ръцете си. Нямаше и следа от мехурите, които бе усетила.
— Предполагам, че ви е прекалено тежко да влизате в кабинета на мъжа си — съчувствено каза портиерът. — Имам предвид, като знаете, че той и госпожица Джонсън никога няма да се върнат в него.
Нел се прибра в апартамента си и откри съобщение от Дан Майнър на телефонния секретар.
— Нел, току-що говорих с Мак. Сприятеляваме се. Неговите хора проверяват всички възможни документи, за да открият някаква информация за майка ми. Ще ти звънна по-късно, за да видя дали си свободна за вечеря.
Все още разтреперана от странното преживяване в офиса на Адам, Нел се поуспокои от загрижения глас на Дан. Сигурно Мак му е проглушил ушите с приказки за мен, каза си тя.