Изведнъж забеляза визитната картичка на Джак Склафани до телефона. Набра номера му отново, но този път не прекъсна връзката. Той отговори още при първото позвъняване.
— Наложително е да се видим, но трябва да ви помоля да дойдете в апартамента ми. Предпочитам да не обяснявам по телефона.
— Ще бъдем при вас до час — обеща детективът.
Опитвайки се да прогони от мислите си ужасяващото преживяване в офиса на Адам, Нел влезе в стаята за гости и започна да изпразва гардероба. Докато сваляше саката, панталоните и костюмите от закачалките, си помисли, че Адам, макар и съвсем млад, имаше доста консервативен вкус. Синьо, сиво и бежово бяха неизбежните му цветове. Преди година го бе убеждавала да купи едно тъмнозелено лятно сако, което беше видяла на витрината на „Сакс“, но вместо него той взе син блейзър.
Обърнах му внимание, че е абсолютно същият като стария, спомни си Нел, докато го вадеше от гардероба. Наистина беше абсолютно същият.
Но когато го взе в ръка, осъзна, че греши. Това беше по-новото сако — личеше по тежестта му. Озадачена, Нел го задържа. Това е сакото, което трябваше да дам на Уинифред онзи ден, сети се тя. Адам бе приготвил точно него. С другото щеше да му е прекалено топло.
Внезапно си припомни последователността на събитията. В онази последна нощ Адам се беше съблякъл тук и бе оставил на леглото дрехите, които възнамеряваше да облече на сутринта. После, когато изхвърча навън след скандала, аз прибрах куфарчето в кабинета му и закачих сакото в гардероба. След това по грешка съм дала на Уинифред другото сако — по-дебелото.
Ако Адам беше оживял, вероятно е щял да се зарадва на грешката ми, помисли си тя. Температурата бе спаднала рязко през деня, а през нощта се изля проливен дъжд.
Започна да сгъва сакото, за да го прибере в кутията, но се поколеба. Спомни си как няколко дни след смъртта на Адам, чувствайки се съсипана от мъка, бе облякла блейзъра с надеждата да усети присъствието му. А сега действам, сякаш нямам търпение да се отърва от него.
Чу се звъненето на домофона във фоайето. Това означаваше, че детективите, Джак Склафани и Джордж Бренън, се качваха към апартамента й.
Нел метна сакото на облегалката на стола. Не мога да реша дали да го запазя, каза си тя, после припряно забърза да отвори.
69.
Когато говори с Дан Майнър, Корнелиъс Макдермот не му каза, че едно от обажданията, които бе възложил на Лиз, бе в градската морга.
Оттам Лиз научи, че през миналата година петдесет неидентифицирани трупа са били погребани в гробището за бездомни — тридесет и двама мъже и осемнадесет жени.
По молба на чиновника тя изпрати по факса компютъризираната снимка на Куини, която Дан им беше дал, а също и данните й.
Късно следобед й съобщиха:
— Изглежда сме имали покойница, която отговаря на въпросното описание.
70.
Джак Склафани и Джордж Бренън седнаха с Нел в трапезарията. Бяха донесли кутиите с парите на масата. Отвориха ги и потвърдиха сумата.
— Човек не получава петдесет хиляди долара, за да си премълчи, когато използват некачествен цимент — каза Склафани. — За тази сума Джими Райън е бил натоварен с нещо доста по-сериозно.
— И аз така си помислих — тихо се съгласи Нел. — Освен това подозирам кой му ги е дал.
Беше оставила торбата в кухнята. Когато се върна, постави канапа и амбалажната хартия до парите.
— Взех ги от шкафа на Уинифред Джонсън. Забелязах ги във вторник.
Бренън сравни канапа, с който бяха завързани парите, с лентата от рулото.
— Лабораторията ще потвърди със сигурност, но бих се заклел, че канапът, използван за връзването на парите, е бил отрязан оттук — каза той.
Склафани сравняваше амбалажната хартия.
— И тя като че ли е същата.
— Надявам се, разбирате, че ако Уинифред Джонсън е връчила подкупа на Джими Райън, това не означава задължително, че и съпругът ми е бил замесен по някакъв начин — обади се Нел.
Гласът й прозвуча с увереност, каквато не чувстваше.
Склафани се вгледа в нея. Не знае в какво да вярва, помисли си той. Играе честно с нас и е убедила Лиза Райън, че трябва да предаде парите. Ние също сме длъжни да сме честни с нея.
— Госпожице Макдермот, може да ви прозвучи малко пресилено, но, моля ви, изслушайте ме. Имаме свидетел. Осемгодишно хлапе, което е видяло човек в неопренов костюм да скача от яхтата на мъжа ви точно преди експлозията.
Нел се вторачи в него.
— Възможно ли е?
— Госпожице Макдермот, всичко е възможно. Течението в тази част на пристанището е доста силно. Дали опитен плувец би могъл да стигне до брега на Стейшън Айлънд или Джърси? Да.