— Защо помните този епизод толкова ясно?
— Сетих се за него от това, което прочетох в дневника. По онова време мислех, че Джими просто се страхува да не загуби отново работата си. Помня, че си легнах около час след като се прибра. Той каза, че искал да пийне една бира и да си почине. Щял да дойде при мен след малко. В дневника си Кели е написала как се събудила и чула, че телевизорът работи. Слязла долу, за да каже лека нощ на татко си.
Лиза се приближи към бюрото и извади лист хартия от чекмеджето.
— Преписах го от дневника й. Датата е девети септември.
„Седнах в скута на татко. Беше много тих и гледаше новините. Внезапно започна да плаче. Исках да изтичам и да доведа мама, но той не ми позволи. После ми каза, че всичко е наред. Просто бил тъжен и много уморен, защото изкарал тежък ден в работата. След това ме занесе в леглото, а той влезе в банята. Чух го да повръща. Предполагам, че е хванал грип или нещо такова.“
Лиза решително разкъса листа.
— Знам, че в съда няма да приемат това за доказателство — каза тя. — Ако сте почтени хора, никога няма да го съобщите на никой друг. Но предполагам, че каквато и да е била работата, за която Джими каза, че е „прекалено късно да бъде отменена“, тя е ключът към парите. Мисля, че сградата, по която е работил миналия септември, трябва да бъде проверена.
Няколко минути по-късно детективите си тръгнаха. След като се качиха в колата, Джак Склафани каза:
— И ти ли мислиш същото като мен?
— Можем да се обзаложим. Трябва да вземем касета с всички късни новини от девети септември и да проверим дали има нещо, свързано с огромния подкуп на Джими Райън.
72.
— Госпожица Нел Макдермот е на телефона, господине — съобщи секретарката с извинителен тон. — Казах й, че сте зает, но тя настоява да ви чуе.
Питър Ланг повдигна вежди и се замисли за момент, загледан в адвоката си — Луис Греймор.
— Ще приема обаждането — отвърна той най-после. Разговорът му с Нел беше съвсем кратък. Когато остави слушалката, Ланг каза: — Изненада. Нел иска веднага да се види с мен. Какво мислиш, Лу?
— Не ми ли спомена, че при последната ви среща почти те е изхвърлила от дома си?
— Поканих я да дойде. Ще бъде тук след около двайсет минути.
— Искаш ли да почакам?
— Не мисля, че е необходимо.
— Мога деликатно да й напомня, че семейството ти поддържа кампаниите на дядо й още преди ти или тя да се родите — предложи адвокатът.
— Не е разумно. Вече й намекнах, че ще се радвам да подкрепя кандидатурата й. Никога в живота ми не са се отнасяли към мен с такава студенина.
Греймор се надигна. Среброкос и елегантен, той бе главният съветник по въпросите с недвижими имоти както на бащата на Ланг, така и на самия Питър.
— Надявам се, нямаш нищо против да те коригирам. Направи тактическа грешка, че не говори открито с Нел за това как възнамеряваш да използваш парцела на Каплан.
Замълча за момент и добави:
— При някои хора честността върши по-добра работа.
Лу е прав, помисли си Ланг малко по-късно, когато секретарката въведе Нел Макдермот в кабинета. Макар и облечена небрежно с джинси и яке, тя имаше кралска осанка, която говореше за висока класа. Питър намери изключително привлекателни и разрешените й къдрици.
Дори и най-изисканите му посетители обикновено коментираха великолепната гледка и луксозното обзавеждане. Нел обаче сякаш не забеляза нищо — нито панорамата, нито мебелите, нито скъпите картини.
С кимване той показа на секретарката да я придружи до креслата край прозореца, който гледаше към река Хъдзън.
— Трябва да поговоря с теб — рязко каза Нел, щом седна.
— За това си тук, нали? — отвърна той с усмивка.
Нел поклати глава нетърпеливо.
— Питър, не се познаваме добре, но сме се срещали вече доста пъти. Това, което ме интересува сега, е колко добре познаваше съпруга ми и защо ме излъга онзи ден за имота, който Адам купи от семейство Каплан.
Лу беше абсолютно прав, помисли си Питър Ланг. Преструвките не вършат работа при тази жена.
— Нел, позволи ми да ти обясня. Срещах се с Адам няколко пъти, докато беше при Уолтърс и Арсдейл. Моята фирма обаче работи по различни проекти.
— Би ли нарекъл Адам свой приятел?
— Не. Честно казано, не бих. Просто познат.
Нел кимна.
— Какво мислеше за него като архитект? По приказките ти онзи ден човек можеше да си помисли, че светът е загубил истински гений.
Ланг се усмихна.
— Не мисля, че стигнах чак дотам. Опитвах се да ти обясня, че не можем да използваме проекта му за кулата „Вандермиър“. Всъщност беше само проява на любезност към теб да ти кажа, че бихме го осъществили, ако беше жив. А тъй като той очевидно не ти е споделил, че планът му е отхвърлен, не видях смисъл да ти съобщавам лошата новина след смъртта му.