— И ме излъга, че искаш парцела на Каплан, който сега е моя собственост, само за допълнително озеленяване?
Без да отговори, Ланг отиде до стената и натисна едно копче. Откри се огромен екран. На него се виждаше панорама на Манхатън. Сградите и проектите бяха номерирани и очертани в синьо. Легенда със златни букви вдясно сочеше имената и местоположенията им.
— Това са имотите на фирмата ми в Манхатън, Нел. Както казах и на детективите, които почти ме обвиниха за взривяването на яхтата на Адам, бих искал да се сдобия с парцела на Каплан, защото сега имаме зашеметяващ проект, който изисква по-голям терен.
Нел отиде до екрана и го огледа отблизо. После кимна. Питър Ланг натисна отново бутона.
— Абсолютно права си — тихо каза той. — Не бях искрен с теб, за което се извинявам. Искам да обединя парцела на Каплан със земята на Вандермиър, защото дядо ми се е настанил на това място, когато бил осемнадесетгодишен имигрант, току-що пристигнал от Ирландия. Мечтая за великолепна сграда, която ще стане нещо като символ на постигнатото от три поколения Ланг — дядо ми, баща ми и аз. А за да успея, се нуждая от имота на Каплан.
Погледна я право в очите.
— Но дори и да не получа желания парцел, няма да се откажа. Рано или късно ще изникне друга възможност.
— Защо самият ти не купи парцела на Каплан?
— Защото все още къщата Вандермиър притежаваше статут на историческа забележителност. Свалиха го съвсем неочаквано.
— Защо тогава Адам го е купил?
— Или е бил невероятно предвидлив, или някой от съвета се е раздрънкал за свалянето на статута. Това се разследва в момента.
— Забелязах, че кула „Ланг“ вече е маркирана на картата ти. Очевидно си бил абсолютно сигурен, че ще успееш да я построиш на това място.
— Надявах се, Нел, не бях сигурен. В този бизнес човек винаги предполага, че ще има онова, към което се стреми. Невинаги го получава, разбира се, но повечето от нас са оптимисти.
Нел зададе още един въпрос, преди да си тръгне.
— Познаваш ли човек на име Хари Рейнълдс? — наблюдаваше внимателно реакцията му.
Ланг за миг погледна объркано, после лицето му се проясни.
— Познавах един Хенри Рейнълдс в Йейл. Преподаваше средновековна история. Но почина преди десет години. Никой никога не го е наричал Хари. Защо?
Нел сви рамене.
— Не е важно.
Питър я изпрати до асансьора.
— Нел, твоя работа си е какво ще направиш с имота. Аз съм добър играч и не си губя времето в съжаления. Просто започвам да планирам следващата стъпка.
— Оня ден говореше съвсем друго.
— Нещата се променят. Никой парцел не си заслужава да се подлагам на разпити от страна на полицията, сякаш съм убиец. Разбира се, предложението ми за закупуването на имота ти все още важи. И за да ти покажа, че съм напълно лоялен, офертата ми е валидна до понеделник.
Питър Ланг, ти определено не си най-искреният човек, когото познавам, помисли си Нел, докато слизаше с асансьора. Имаш невероятно его. Що се отнася до онзи парцел, не вярвам и за момент, че си готов да се откажеш от него. Дори съм убедена, че го искаш до болка. Но това не е толкова важно. Нуждаех се от отговор и вярвам, че вече го имам.
Дълбоко в себе си Нел бе уверена, че сега знае всичко за Питър Ланг. Усещането и напомняше за увереността, която бе почувствала няколко пъти в живота си, когато бе чула гласовете на мъртвите си родители.
Докато асансьорът летеше надолу, тя изрече гласно:
— Питър Ланг, по ръцете ти няма кръв.
73.
Дан Майнър очакваше едновременно с нетърпение и страх съобщенията на телефонния си секретар. Незнайно защо напористото издирване на майка му бе придружено от чувството, че ако тя въобще бъде открита, новините няма да са добри.
Прослуша обаждането на Мак.
— Звънни ми, Дан! Важно е!
По сериозния тон на Корнелиъс Макдермот разбра, че търсенето на Куини е приключило.
Дан беше хирург, пръстите му държаха най-деликатните инструменти и дори лекото им трепване можеше да струва човешки живот. Същите тези пръсти сега трепереха неудържимо, докато набираха номера.
Беше пет без петнайсет, обичайното време, по което Дан се прибираше от болницата, както бе казал на Мак. Затова, когато телефонът звънна, той не изчака Лиз да го свърже, а веднага вдигна слушалката.
— Получих съобщението ти, Мак — рече Дан.