— Трудно ми е да ти го кажа, Дан. Ще я идентифицираш утре сутрин, но снимката, която ми даде, отговаря на снимката на бездомна жена, починала миналия септември. Данните съвпадат, а за сутиена й е била закачена същата снимка, която и ти носиш.
Дан преглътна. Буцата, надигнала се в гърлото му, едва не го задуши.
— Какво е станало с нея?
Корнелиъс Макдермот се поколеба. Не е нужно отсега да знае всичко, помисли си той.
— Мястото, където е живяла, се подпалило. Задушила се е от дима.
— Задушила се е!
Мили Боже, помисли си Дан, не можа ли да й спестиш поне това?
— Дан, знам, че е ужасно тежко за теб. Защо не се видим за вечеря?
Откри, че му е трудно да говори.
— Не, Мак — едва успя да промълви той. — Мисля, че тази вечер трябва да остана сам.
— Разбирам. Обади ми се в девет часа утре. Ще се видим в моргата и ще уредим всичко.
— Къде е тя сега?
— В гробището за бездомни.
— Сигурни ли са за мястото?
— Да. Можем да поискаме ексхумация.
— Благодаря ти, Мак.
Дан остави слушалката, взе портфейла си, метна го на масичката за кафе и се отпусна на канапето. После извади снимката, която носеше със себе си от шестгодишен. И нея постави на масичката.
Минута, час, час и половина. Дан продължаваше да седи неподвижно. Мъчеше се да си припомни нещо за нея.
О, Куини, защо трябваше да умреш по този начин? Защо се измъчваше за онова, което се случи с мен? Ти нямаше вина. Аз бях глупавото малко хлапе, което причини инцидента.
Но всичко се оказа за добро. Дори повече от добро. Исках да го знаеш.
На вратата се позвъни. Дан не обърна внимание. Позвъни се отново, този път по-настоятелно.
По дяволите! Оставете ме на мира! Не искам да пия със съседите!
Най-после се надигна неохотно, прекоси стаята и отвори. На прага стоеше Нел Макдермот.
— Мак ми съобщи — каза тя. — Ужасно съжалявам, Дан.
Безмълвно той отстъпи настрани, за да й направи място. После затвори, обви ръце около нея и се разплака.
74.
Петък, двадесет и трети юни
В петък сутринта полицейски куриер бе изпратен да вземе касетите от девети септември със записите на вечерните новини на всяка от шестте големи телевизионни станции в Ню Йорк. Те трябваше да бъдат доставени в районната прокуратура. Детективите Склафани и Бренън го чакаха и щом се върна, занесоха касетите в апаратната на деветия етаж. Проправиха си път в лабиринта от машини и кабели и избраха най-отдалечения телевизор. Бренън придърпа столове, а Склафани пъхна касетата от CBS във видеото. — Време за шоу — каза той на партньора си. — Вади пуканките.
Водещата история беше пожарът, изпепелил къщата на Вандермиър на Двадесет и осма улица и Седмо авеню. Дейна Адамс беше репортерката, която предаваше на живо от мястото на събитието.
— Къщата на Вандермиър, издигната върху една от най-старите холандски ферми в града и със статут на историческа забележителност, бе погълната от пламъците тази вечер. Огънят, за който съобщили в местната пожарна в седем и тридесет и четири, се разпрострял бързо и за секунди обхванал целия покрив. Заради информацията, че в къщата често се настанявали бездомни, пожарникарите рискували собствения си живот и я претърсили внимателно. В банята на горния етаж открили труп на жена, която очевидно е умряла от задушаване. Предполага се, че именно тя е запалила огъня, лумнал в сградата. Властите отказват да назоват името на жертвата, докато самоличността й не бъде потвърдена, а роднините й — открити и уведомени.
Репортажът свърши и започна реклама.
— Къщата на Вандермиър! — възкликна Склафани. — Тя е собственост на Ланг, нали?
— Да, а Коулиф е притежавал имота до нея.
— Което означава, че и двамата са имали полза от пожара.
— Точно така.
— Да догледаме и останалите касети в случай, че има и още нещо, което може да обяснява солидната сума, платена на Джими Райън.
Три часа по-късно не бяха открили друга история, която по някакъв начин да се връзва с подкупа. Унищожението на старата къща бе отразено подробно по всички телевизионни канали.
Предадоха касетите на техника, който трябваше да ги презапише.
— Монтирай шестте истории за Вандермиър една след друга — нареди Склафани.
След това се върнаха в кабинета, за да обмислят видяното.
— С какво разполагаме? — запита Бренън.
— Съвпадение, което, както знаем, е мръсна дума, и впечатлението на десетгодишно момиченце, че баща му се разстроил, докато гледал новините. Може пък след няколко бири татко просто да е изпаднал в самосъжаление.
— Според Лиза Райън Джими твърдял, че телефонното обаждане за „отменяне на работата“ било свързано с нещо, което той вече бил свършил.