— Предполагам, че няма да е трудно да го проверим — каза Бренън и се надигна. — Имали сме много случаи, когато бездомни, без да искат предизвикват пожари в изоставени сгради.
— Погледни го и от другата страна — отбеляза Склафани. — Когато се знае, че в изоставена сграда, унищожена от пожар, е живял бездомник, е лесно да се приеме, че точно той е отговорен за огъня.
— Май и двамата сме съгласни, че е време да проверим подробно какво точно е станало на девети септември в къщата на Вандермиър — каза Джордж Бренън и извади бележника си. — Я да видим! Това е Двадесет и осма улица, на източната страна на Седмо авеню. Тринадесети участък трябва да разполага с информация.
— А аз отново потеглям с ключа на Уини Джонсън по банките — съобщи Склафани. — Трябва да открием сейфа.
— Освен ако не е прекалено късно.
— Да, ако не е прекалено късно — съгласи се Склафани. Според осемгодишното хлапе от Уилмингтън някой се е измъкнал от яхтата преди експлозията. Предполагам, че е Уинифред Джонсън. А в такъв случай, дори и без ключ, тя е могла да се добере до сейфа.
— Осъзнаваш ли, че в момента вървим по следи, предоставени ни от малко далекогледо момченце и десетгодишно момиченце, което си е водило дневник? — запита Бренън въздишка. — Майка ми ме предупреждаваше, че има и такива дни.
75.
В петък сутринта Нел се обади в старчески дом „Олдхаудс“ и разпита за майката на Уинифред Джонсън. Прехвърлиха я на дежурната сестра на втория етаж.
— Доста е потисната — информира я тя. — Имаше много грижовна дъщеря, която идваше тук всяка събота, а понякога и през седмицата.
Уинифред — грижовната дъщеря. Уинифред — плувкинята. Уинифред — просякинята. Уинифред — любовницата на Хари Рейнълдс. Коя точно беше тя, зачуди се Нел. А може би и четирите? Дали сега се намираше в Южна Америка? Или на Карибски остров?
— Мога ли да направя нещо за госпожа Джонсън?
— Мисля, че би се почувствала най-добре, ако я посетите — откровено отговори сестрата. — Тя иска да споделя за дъщеря си, а се страхувам, че останалите ни пациенти я избягват, защото обича да се оплаква.
— Възнамерявах да дойда да я видя следващата седмица. — Иска да говори за дъщеря си, повтори си Нел наум. Възможно ли е госпожа Джонсън да ми каже нещо, което да ми помогне да открия Уинифред, ако е жива, разбира се? — Но ще дойда днес — обеща тя. — Към обяд. Затвори телефона и отиде до прозореца. Беше сиво и дъждовно. След като се събуди, полежа със затворени очи, припомняйки си всичко, което се бе случило през последните две седмици.
Спомни си лицето на Адам до най-малката подробност. В онази последна сутрин по него нямаше и следа от хубавата усмивка, която я беше привлякла при първата им среща. Бе нервен и раздразнителен. Изпитваше такова нетърпение да се махне от къщи, че бе излязъл без сакото и куфарчето си.
Сакото с ключ от сейф номер 332.
Би трябвало да го предам на детективите, помисли си Нел, когато влезе в банята и пусна душа. Трябва да го направя. Но не докато…
Възможност, едновременно гротескна и странна, се оформяше в ума й. Възможност, която можеше да потвърди или елиминира с ключа.
И без това нямаше да помогне на детективите да открият по-бързо банката, утеши се Нел, когато влезе под горещата вода.
Почти бе доверила на Дан какво планира, макар че предишната вечер не бе най-подходящият момент. Трябваше да го остави да изплаче собствената си мъка и болка. Накъсано й бе разказал за инцидента, накарал майка му да изчезне, за дългите месеци в болницата, когато се беше молил вратата да се отвори и тя да влезе. После й сподели как любовта на баба му и дядо му му беше помогнала да се възстанови физически и емоционално. Накрая каза:
— Знам, че след като преместя трупа на майка ми в семейния гроб в Мериленд, най-после ще се успокоя. Няма да се събуждам посред нощ и да се чудя дали тя не е някъде из улиците, намръзнала, гладна или болна.
Обясних му, че според мен хората, които обичаме, никога не ни напускат, спомни си Нел, докато горещата вода се стичаше по лицето й. Разказах му как мама и татко дойдоха да се сбогуваме.
Дан ме попита дали и Адам се е сбогувал с мен по същия начин. Но аз само поклатих глава. Не исках да говоря за Адам.
В десет часа беше влязла в кухнята на Дан, за да приготви нещо за вечеря.
— Очевидно не си от ергените, които си падат по кулинарията — каза му тя с усмивка.
Все пак намери яйца, сирене и домати и успя да направи омлет, препечени филийки и кафе. Докато хапваха, Дан се посъвзе и дори успя да се пошегува:
— Имаш ли способност да ставаш невидима, Нел? Чудех се как си успяла да минеш покрай портиера. Той е по-лош от надзирател в затвор. Едва ли не изисква кръвна проба, ако не си от наемателите в тази кооперация.