— У някои от съседите ти явно има купон. Присъединих се към група от шест-седем човека и след като те слязоха на четвъртия етаж, казах на момчето в асансьора, че идвам при теб. То ме остави тук и ми показа апартамента ти. Страхувах се, че понеже не съм те предупредила за посещението си, може да не вдигнеш слушалката на домофона или да ме отпратиш.
— Е, страховете ти са били напразни. Веднага щях да ти отговоря: „Качвай се, Нел. Имам нужда от теб“ — каза Дан и я погледна сериозно.
Беше почти полунощ, когато я изпрати до долу и я качи в едно такси.
— Няма да успея да се видя с Мак преди обяд — каза той. — Имам две операции сутринта.
Петнадесет минути по-късно, когато се прибра у дома, намери на телефонния си секретар съобщение:
— Нел, струва ми се, че забравих да ти благодаря. Почувствах се така, както щях да се почувствам като малък, ако вратата на болничната стая се бе отворила и жената, която обичах, бе влязла. Знам, че е прекалено смело от моя страна да говоря по този начин и няма да го направя отново поне още шест месеца. Обещавам. Осъзнавам, че си вдовица едва от две седмици. Просто съм адски щастлив, че ти се появи в живота ми.
Нел извади касетата от телефонния секретар и я прибра в чекмеджето на тоалетката си.
Сети се за нея отново тази сутрин, докато сушеше косата си и обличаше панталона от син габардин и ризата на сини и бели райета.
Изкушаваше се да отиде до чекмеджето, да извади записа и да го чуе отново. В него се криеше намек, че може би бъдещето й ще е по-щастливо. Но Нел знаеше, че онова специално, почти вълшебно чувство нямаше да се появи отново днес.
Дори изпитваше лек страх от предстоящия ден. Усещаше, че ще се случи нещо ужасно. Беше го разбрала още рано сутринта, когато отвори очи след неспокойния, изпълнен с кошмари сън. Във въздуха около нея се носеше предчувствие за катастрофа, напомнящо черната спирала на торнадо, която се спуска от небето, за да докосне земята и да помете всичко по пътя си.
Нел го усещаше, но се чувстваше безсилна да го предотврати. Просто беше част от това, актьор в неизбежна сцена, която задължително трябва да се изиграе. От собствените си преживявания, а и под влияние на Гърт, Нел знаеше, че сегашното й усещане е предварително познание1.
Докато си слагаше червило, се опита да се успокои. Мислех си, че онзи ден имам предчувствие, когато усетих горещината и огъня, а въздухът не ми достигаше, каза си тя. Но дали не съм получила някакво съобщение от майката на Дан?
Само времето щеше да покаже.
Още веднъж въпросите, които бяха тормозили съня й през нощта, отекнаха в ума й. Наистина ли някой се бе измъкнал от яхтата? И този някой Уинифред ли беше? Или наемен убиец, който се е крил в машинното?
А може би Адам?
76.
По обяд Дан Майнър отвори вратата на моргата на Първо авеню и Тридесета улица. Корнелиъс Макдермот седеше в чакалнята.
— Съжалявам, че закъснях — каза Дан.
— Не си закъснял — отвърна Мак. — Аз винаги подранявам. Нел твърди, че по този начин въздействам на хората.
Хвана го за ръката и добави:
— Ужасно съжалявам, Дан.
Дан кимна.
— Знам, че е така и ти благодаря за помощта.
— Нел беше шокирана, когато й казах. Сигурен съм, че ще ти се обади.
— Вече го направи. Снощи дойде за компания — отвърна Дан и лека усмивка се появи на устните му. — И след като ме уведоми, че шкафовете в кухнята са почти празни, ми приготви вечеря.
— Да, типично за Нел. — Корнелиъс Макдермот кимна към вратата. — Приготвили са досието на майка ти.
Бяха снимали лицето и голото тяло на Куини. Толкова слаба, помисли си Дан. Сигурно е била анемична. Заедно със смъртта обаче спокойствието сякаш се бе върнало при нея. Високите скули, тесният нос и големите очи бяха като на младата жена, която Дан помнеше.
— Единствените отличителни белези по тялото й бяха някакви следи по дланите — обясни чиновникът. — Лекарят каза, че са от изгаряне.
— Да, така е — потвърди Дан с нисък и тъжен глас. После се сети за снимката, която винаги носеше със себе си.
— Къде е снимката, която сте намерили у нея? — запита той.
— Пазят я като доказателство. В стаята за улики на Десети участък.
— Доказателство? За какво?
— Не се притеснявай — успокояващо се намеси Мак. — Тя със сигурност не е искала да изгори къщата, но според експертите на девети септември е било необичайно студено за сезона. Куини очевидно е хвърлила нещичко в камината, запалила е огън и е отишла до банята. Отдушникът не е бил отворен, а вещите й са били прекалено близо до пламъците. Станало е за секунда.