— Виж ти — промърмори Бренън на партньора си. — Конгресмен Макдермот. Чудя се какво ли го води тук.
— Има само един начин да разберем — отвърна Склафани и се приближи към полицая на регистратурата.
— Здрасти, Рич — поздрави той, а после се обърна към Корнелиъс Макдермот. — Господине, радвам се да ви видя. Аз съм детектив Склафани. Ние с детектив Бренън поддържаме постоянна връзка с внучката ви след трагедията на яхтата. Тя много ни помогна.
— Нел не ми е споменавала за вас, но това не ме изненадва — отбеляза Мак. — Възпитавах я в независимост и очевидно съм бил добър учител. — Замълча за момент, докато се ръкува със Склафани. — Тук съм по съвсем друг въпрос — обясни Мак. — Доктор Майнър се нуждае от подробности за смъртта на майка си.
Бренън се присъедини към тях.
— Съжалявам, докторе — обърна се той към Дан. — Наскоро ли е починала?
Мак се намеси:
— Преди девет месеца. Била е жена с проблеми. Дан я е издирвал дълго. Задушила се е при пожара в къщата на Вандермиър миналия септември.
Двамата детективи се спогледаха. Десет минути по-късно четиримата мъже седяха около дългата маса в конферентната зала. Капитан Джон Мърфи, дежурният офицер, се беше присъединил към тях. Досието по случая и кутията с личните вещи на Куини лежаха на масата.
Капитан Мърфи резюмира:
— Забелязали дим към седем и тридесет и четири вечерта. Когато пристигнала първата пожарна, след около четири минути и половина, по-голямата част от къщата вече била погълната от пламъците. Очевидно огънят се е разпрострял през шахтата на сервизния асансьор и е обхванал целия покрив. Въпреки опасността, четирима пожарникари проверили първите два етажа, които били почти напълно изгорели. После пристигнало подкрепление, за да се огледат третият и четвъртият етаж. Тогава намерили трупа на възрастна бяла жена в банята. Била се скрила във ваната и покрила лицето си с мокър парцал. Въпреки усилията на лекарите, починала в девет и половина. Причина за смъртта — задушаване.
Капитанът погледна към Дан, който слушаше внимателно с наведена глава и подпрени на масата ръце.
— Вероятно не е голяма утеха, но все пак огънят въобще не я е докосвал. Силната горещина и димът са я убили.
— Благодаря ви за информацията — каза Дан, — но искам да знам защо според вас тя е виновната.
— Пожарът е започнал в библиотеката на първия етаж. Прозорецът се пръснал и разни документи изхвърчали на улицата. Сред тях имало карта за хранене в благотворителна кухня. Затова самоличността на майка ви е била объркана отначало. После се оказа, че картата е принадлежала на друга бездомна жена, която твърдеше, че са я откраднали.
— Искате да кажете, че в къщата е имало още една бездомна жена?
— Не е ясно. Със сигурност друга жертва няма. В библиотеката бяха намерени следи от храна и спален чувал. Майка ви вероятно се е била подслонила там и е предизвикала пожара съвсем случайно — докато си е приготвяла нещо за вечеря, а междувременно се е качила до банята. Оказа се, че това е единствената баня, която все още е действала. Била е хваната в капан. Дори да се е опитвала да излезе, димът е бил толкова плътен, че не е успяла да види стълбището.
— Позволете ми да ви кажа нещо за майка ми — прекъсна го Дан. — Тя изпитваше патологичен страх от огън, особено от огън в открита камина. Няма начин да го е запалила.
Забеляза недоверчивите изражения по лицата на капитан Мърфи и детективите.
— Баща ми я изостави, когато бях на три години — продължи Дан. — След което изпадна в ужасна депресия, която я доведе до тежко пиянство. Успяваше да се контролира през деня, но след като си лягах, започваше да пие до вцепенение.
Гласът му потрепери.
— Като дете много се тревожех за нея. Събуждах се през нощта и слизах на пръсти долу, стиснал одеяло. Тя винаги заспиваше на канапето, а до него се търкаляше празна бутилка. Обичаше да ми чете пред камината. Една нощ, когато слязох при нея, беше заспала направо на пода до огъня. Размахах одеялото, за да я покрия, и единият му край пламна. Докато се опитвах да го загася, се подпали и ръкавът на пижамата ми.
Дан се изправи, свали сакото си и разкопча маншета на ризата.
— Едва не загубих ръката си. Прекарах почти цяла година в болница, претърпях серия операции, а после известно време се учих отново да я използвам. Болката беше ужасна. Майка ми беше обзета от чувство за вина и страх, че ще я съдят за небрежно отношение към мен. Един ден, след прекарана до леглото ми нощ, тя изчезна и не се върна повече. Не можа да понесе случилото се. Нямахме представа къде е до преди седем години, когато я видяхме по телевизията в един документален филм за бездомните в Ню Йорк. Частният детектив, когото наехме, разпита хора от приютите. Те имаха различни истории за нея, но всички твърдяха едно и също: че изпитвала панически ужас от огън.