Лявата ръка на Дан представляваше плетеница от белези и деформирана плът.
— Нужно ми беше доста време, за да си възвърна контрола върху нея и да започна да я използвам. Гледката не е особено приятна, но любезността и милото отношение на лекарите и сестрите тогава, стана основната причина днес да съм добър хирург педиатър и завеждащ отдел „Изгаряния“.
Свали ръкава си и го закопча.
— Преди няколко месеца се запознах с една бездомна жена на име Лили, която познаваше добре майка ми. Поговорихме си много за нея. Тя също повдигна темата за страха й от огън.
— Звучите доста убедително, докторе — промълви Джак Склафани. — Съвсем възможно е онази Карън Ренфрю, жената, която твърдеше, че картата й за безплатната кухня била открадната, да е причинила пожара. Къщата беше много голяма. Тя може въобще да не е знаела, че майка ви е там.
— Аз също мисля, че вероятно е така. Доколкото знам, когато майка ми е изпадала в едно от тежките си настроения на отчаяние, се е опитвала да се уедини.
Дан си облече сакото.
— Не можах да я спася от самата нея. Но мога да спася поне репутацията й. Настоявам името й да бъде свалено от списъка със заподозрените за пожара.
Телефонът звънна.
— Казах им да не ни свързват — промърмори капитанът, но вдигна и се заслуша. — За теб е, Джак!
Склафани взе слушалката.
— Склафани — лаконично каза той. Щом затвори, погледна към Бренън.
— Нел Макдермот е оставила съобщение за нас преди малко повече от час. Намерила е банката. В Уестчестър, близо до старческия дом, където живее майката на Уинифред Джонсън. Предупредила е управителката, че ще се появим със заповед за обиск.
Замълча за малко. После добави:
— Има и още нещо. Тази сутрин се обадих в Северна Дакота, за да разбера защо нашият човек се бави с информацията. Преди малко е звъннал. В момента изпраща по факса подробен доклад за Адам Коулиф.
— За какво говорите? — попита Мак. — С какво се е захванала Нел и защо разследвате Адам Коулиф?
— Вече ви казах, че внучката ви ни помогна изключително много в разследването, господине — отговори Склафани. — Що се отнася до съпруга й, агентът ни в Северна Дакота трябваше да събере сведения за него. Очевидно е открил нещо доста неприятно, което явно Адам Коулиф е потулял от вас и внучката ви.
79.
Дъждът заваля отново, докато Нел шофираше обратно към града. Пороят плющеше върху предното стъкло. Стоповете на колите все по-често проблясваха в червено, тъй като имаше задръстване.
Нел ахна, когато лека катастрофа изпрати една кола в нейното платно. За малко да докосне дясната врата. В мислите й препускаха сутрешните събития, но си наложи да се съсредоточи само върху шофирането. Чак когато вкара колата в гаража, си позволи да си припомни това, което беше научила.
Уинифред е деляла общ сейф с Хари Рейнълдс.
Адам е притежавал ключ за този сейф.
Още не можеше да си обясни абсолютно всичко, но определено имаше вероятност Адам да е Хари Рейнълдс.
— Добре ли сте, госпожице Макдермот? — запита я загрижено Мануел, момчето от асансьора.
— Да, благодаря. Малко съм изнервена. Шофирането днес е ужасно неприятно.
Беше почти три часът, когато отвори вратата на апартамента си.
Убежище! Нямаше търпение да се отърве от вещите на Адам. Независимо какво още щеше да излезе наяве, той очевидно бе имал някаква връзка с Уинифред. Може да е било само делово партньорство между мошеници. Или пък нещо, което Уинифред е смятала за романтично. Макар все още да не можеше да го повярва, беше съвсем възможно. Така или иначе, не искаше нищо в апартамента да й напомня за Адам.
Влюбих се в любовта…
Никога вече няма да го правя, безмълвно се закле Нел.
Никога вече няма да допусна подобна грешка! Премигващата светлинна на телефонния секретар й показа, че има съобщения. Първото беше от дядо й.
— Нел, ние с Дан решихме да проучим грижливо смъртта на майка му. Случайно се срещнахме с детективите Склафани и Бренън. Търсила си ги. Те вече имат някаква информация за Адам. Страхувам се, че е неприятна. Ще дойдат в моя офис към пет. Дан също ще бъде тук. Моля те, планирай да се присъединиш към нас.
Следващото беше от Дан.
— Нел, тревожа се за теб. Моля те, обади ми се веднага щом чуеш съобщението. Номерът на мобифона ми е 917–555–1285.
Нел тъкмо се канеше да изключи телефонния секретар, когато отново чу гласа на Дан.
— Нел, повтарям! Имам нужда от теб!