Усмихна се с копнеж и изтри съобщенията. Влезе в кухнята. Отвори хладилника. Направо беше нахално от моя страна да кажа на Дан, че кухнята му не е добре заредена, помисли си тя, докато оглеждаше оскъдното съдържание.
Не съм гладна, но искам нещо. Накрая се спря на ябълка, захапа я и в същия момент я осени спомен за нещо отдавна учено по история. Ан Болейн на път за екзекуцията си бе поискала, или бе изяла, една ябълка.
Кое от двете? Кой знае защо й се стори изключително важно да разбере отговора.
Дано леля Гърт си е у дома, помоли се Нел, докато се протягаше към телефона.
За щастие Гърт вдигна още при първото позвъняване.
— Нел, скъпа, какъв приятен ден. Подреждам снимките в албума, онези, които съм правила на ясновидската група. Знаеш ли, че Раул Къмбърланд, който е толкова популярен в момента, ми е бил на гости преди четири години. Бях забравила. И…
— Лельо Гърт, съжалявам, че те прекъсвам, но днес имах ужасно тежък ден. Искам да те питам нещо. Утре ще донеса петте кашона с дрехи, което е прекалено много работа за теб, а за мен ще е удоволствие да освободя шофьора и да ти помогна да ги сортираме.
— О, ти си чудесна — нервно се засмя Гърт. — Но няма да е необходимо, скъпа — отново се засмя тя. — Вече ми предложиха помощ. Обаче обещах, че няма да кажа на никого. Тя просто не иска да се намесва по някакъв начин в личния живот на клиентите си, макар…
— Лельо Гърт, Бони Уилсън ми спомена, че ще работи като доброволка в църковния магазин.
— Така ли? — възкликна Гърт с облекчение и изненада. — Не е ли мило от нейна страна?
— Не й казвай, че и аз ще съм там. До утре.
— Ще нося и албума — обеща Гърт.
80.
Карън Ренфрю обичаше да седи в Сентръл Парк, на една пейка близо до „Горска таверна“. Разполагаше торбите около себе си и се наслаждаваше на слънцето, кънкьорите, бегачите, майките с колички и туристите. Особено много на туристите, които толкова ахкаха, впечатлени от гледката.
Нейната гледка. Нейният Ню Йорк. Най-прекрасният град в целия свят.
След като майка й почина, Карън лежа известно време в болница. После я пуснаха да си ходи. Хазайката й обаче не я искаше обратно в апартамента.
— С теб ще имам само неприятности — каза й тя. — А и всички онези боклуци, които събираш.
Не бяха боклуци. А нейните вещи. Те я караха да се чувства добре. Като приятелите. Всяка торба беше важна. Както и всяко едно нещо в торбите.
Карън обичаше вещите си, парка си, града си. Днес обаче не беше един от любимите й дни. Защото почти нямаше хора. Валеше като из ведро. Карън придърпа огромния найлон, за да завие себе си и количките си. Знаеше, че ако ченгетата минат покрай нея, ще я изгонят. Но дотогава щеше да се наслаждава на своя парк.
Харесваше го дори и в дъжда. Беше толкова чист и дружелюбен.
— Карън, искаме да поговорим с теб.
Чу плътен мъжки глас и надникна изпод найлона.
До количките й стоеше ченге. Вероятно щеше да й се скара, че не е в приюта. Или още по-лошо, да я принуди да живее в някоя от онези дупки, пълни с луди.
— Какво искаш? — попита тя ядосано, макар че знаеше отговора.
Щеше да й се наложи да тръгне с него. Ченгето обаче не беше проклето. Дори й помогна за вещите. Вкара и една от количките й в буса си.
— Спри! — изпищя тя. — Това си е мое. Не го докосвай!
— Знам, че е твое, Карън, но трябва да ти зададем няколко въпроса в участъка. Обещавам ти, че щом свършим, ще те докарам обратно дотук с всичките ти неща. Повярвай ми, Карън.
— Имам ли избор? — горчиво попита тя, докато наблюдаваше внимателно, за да се увери, че ченгето няма да изпусне някоя от скъпоценностите й.
81.
Нел набра номера на Бони Уилсън. На четвъртото позвъняване се включи телефонният секретар.
— Ако искате среща с прочутата в цял свят ясновидка Бони Уилсън, моля, оставете името и телефонния си номер — каза тънък глас.
— Бони, обажда се Нел Макдермот. Не искам да те безпокоя, но чувствам, че е много важно да се видим отново. Дали ще успееш пак да се свържеш с Адам? Трябва да говоря с него на всяка цена. За да науча нещо. Ще си бъда у дома и ще чакам обаждането ти.
Телефонът звънна около час по-късно. Беше Бони.
— Нел, съжалявам, че не ти се обадих по-рано, но току-що получих съобщението ти. Бях с един от новите ми клиенти. Разбира се, можеш веднага да дойдеш при мен. Не съм сигурна дали ще успея да се свържа с Адам, но ще опитам. Ще направя всичко възможно.
— Сигурна съм, че ще го направиш — отвърна Нел предпазливо.
82.
Джак Склафани и Джордж Бренън си купиха сандвичи от деликатесния магазин и ги оставиха в кабинета на Склафани. Преди да обядват, трябваше да свършат някои неща. Първо се обадиха на управителката на банката в Уестчестър. После отидоха при съдията, за да изискат заповед за обиск на сейф номер 332. Най-накрая помолиха районния прокурор да възложи задачата по отварянето на други членове на отдела.