Корнелиъс Макдермот му съобщи, че нямал новини от внучката си, но говорил със сестра си.
— Сякаш не е достатъчно, дето изпрати Нел при някаква смахната ясновидка, ами сега се опитва и мен да ме обработи. Тревожела се, защото имала лоши предчувствия.
— Какво означава това според теб, Мак?
— Означава, че си няма друга работа, освен да седи и да се тревожи за нещо. Погледни какъв дъжд! Вероятно артритът я мъчи, което тя си тълкува посвоему. Дан, кажи ми, че аз съм най-нормалният в цялата тази история. Трябва да видиш как ме гледа Лиз. Мисля, че и тя е повярвала в онези дивотии.
— Мак, има ли някаква причина да се тревожим за Нел?
— Не виждам. Казах на Гърт да дойде в офиса, за да чуем какво ще ни осветлят двамата детективи за Адам Коулиф. Тя го мислеше за страхотен, защото й отваряше вратите и любезничеше с нея, но, по думите на Бренън, явно са изровили доста мръсотии. Не искаха да ми разказват по телефона, обаче ми се струва, че сме имали късмет да се отървем от него. Детективите ще са тук след около час. Първо щели да се отбият в Тринадесети участък, където бяхме и ние с теб днес. Открили жената, чиято карта намерили при пожара. Щели да я разпитват.
— Бих искал да знам какво ще им каже.
— И аз мисля, че би трябвало да знаеш — отвърна меко Мак. — Ела тук, за да го чуеш лично. После ще се свържем с Нел и ще отидем заедно на вечеря.
— Само още един въпрос. Типично ли е за Нел да не отговаря на съобщенията си? Имам предвид, възможно ли е да си е у дома и да не вдига телефона, защото не се чувства добре?
— Мили Боже, Дан, не започвай и ти — извика Мак, но Дан долови тревогата в гласа му. — Ще се обадя на портиера и, за да питам дали я е виждал.
85.
— Съобщих за кражбата на торбата няколко часа преди онзи пожар — тросна се Карън Ренфрю.
Тя седеше заедно с капитан Мърфи и детективи Джак Склафани и Джордж Бренън в същата конферентна зала, където по-рано бе проведена срещата с Корнелиъс Макдермот и Дан Майнър.
— На кого съобщи, Карън? — попита Склафани.
— На едно ченге, което мина покрай мен с патрулна кола. И знаете ли какво ми каза?
Мога само да си представя, помисли си Бренън.
— „Госпожо, нямате ли достатъчно боклуци в онези колички, та се тревожите, че една от торбите е паднала?“ Но аз съм сигурна, че торбата не е паднала. А е била открадната.
— Което означава, че крадецът сигурно се е криел в онази къща — каза капитан Мърфи, — предизвикал е пожара, убил е майката на доктор Майнър…
Карън Ренфрю го прекъсна.
— Мога да ви кажа как точно изглеждаше ченгето. Прекалено дебел, а в патрулната кола имаше и още едно ченге на име Арти.
— Вярваме ти, Карън — успокои я Склафани. — Къде живееше самата ти, когато торбата ти изчезна?
— На Стотната улица. Имах си един хубав вход точно срещу онази стара сграда, която ремонтираха.
Застанал нащрек, Склафани се поинтересува:
— Кое авеню пресича Стотната улица там, Карън?
— Амстердам авеню. Защо?
— Какво значение има? — запита и Мърфи.
— Може да няма. Но може и да има. Проучваме някои неща за един човек, който е бил бригадир на онзи обект. Според жена му той изключително се е разстроил от някакво съобщение за отмяна на работа, която е вършел там. Не знаем обаче дали такова нещо въобще е ставало, защото няма и следа от писмено нареждане или нещо подобно. Което значи, че може и да е бил разстроен заради друго. Случайно всичко това е станало по едно и също време с пожара в къщата на Вандермиър. Може и да е било чисто съвпадение, но ние търсим начин да си го обясним.
Джордж Бренън погледна към партньора си. Нямаше нужда да изричат на глас извода, до който току-що бяха стигнали. Джими Райън е работел на отсрещната страна на улицата, където е живяла Карън Ренфрю. Не му е било трудно да задигне някоя от торбите й и да я хвърли в багажника на колата си, докато е спяла. Това е било начин да се подхвърли улика, насочваща към мисълта, че пожарът е предизвикан от някой бездомник. Случайно е грабнал торбата с картата й за безплатната кухня. Също така случайно картата не е изгоряла. Парченцата на пъзела най-после започваха да се подреждат, но картинката, която се оформяше, не беше никак приятна.
Ако това се окажеше вярно, помисли си Бренън с отвращение, Джими Райън бе виновен не само за умишлен палеж, довел до убийство, но и за кражба от бездомна нещастница.
86.
— Нел, усещам, че си много притеснена.
Седяха до масата в средата на стаята и Бони държеше ръцете й.
Ръцете на Бони са леденостудени, помисли си Нел.
— Какво искаш да питаш Адам?
Опита се да се отдръпне, но Бони я хвана още по-здраво. Изплашена е, разбра Нел. А също и отчаяна. Не знае доколко съм наясно.