Выбрать главу

— За Уинифред. — Нел се опитваше да звучи спокойно. — Мисля, че е още жива.

— Защо?

— Защото едно момченце, което било на ферибота, идващ от Статуята на свободата, е видяло експлозията. То е мярнало човек, който е скочил от яхтата. Бил облечен в неопрен. Знам, че Уинифред е била шампионка по плуване и подозирам, че детето е видяло точно нея.

— Може да е сгрешило.

Нел се огледа наоколо. Стаята тънеше в полумрак. Щорите бяха спуснати. Единственият звук бе тропането на дъжда по прозорците.

— Не мисля. Някой се е измъкнал от яхтата преди експлозията. И ти знаеш кой.

Усети, че Бони потреперва. Ръцете й се свиха конвулсивно, при което Нел успя да се отдръпне.

— Бони, гледах те по телевизията. Вярвам, че притежаваш истински способности на ясновидка. Не мога да ги обясня, но и аз самата съм имала подобни преживявания. Съвсем реални. И леля Гърт е имала. Но ти си различна. Ти притежаваш наистина рядка дарба, обаче според мен я използваш неправилно. Преди години леля ми каза, че ясновидските способности трябва да се използват само за да правиш добро. Ако някой злоупотреби с тях, бива строго наказан.

Бони слушаше с приковани в Нел очи. Зениците й потъмняваха при всяка следваща дума, а лицето й пребледняваше все повече.

— Ти отиде при Гърт, твърдейки, че Адам се е свързал с теб. Не вярвам в подобни контакти, но бях ужасно разстроена от смъртта му и реших самата аз да се опитам да се свържа с него. Когато мама и татко починаха, те дойдоха да се сбогуваме, защото ме обичаха. Мислех, че Адам не идва заради караницата. А имах нужда да се разделим с любов. Затова толкова много исках да ти повярвам.

— Нел, сигурна съм, че от другата страна Адам…

— Чуй ме, Бони. Ако си се свързала с Адам, това, което ми предаде, не беше вярно. Той не ме е обичал. Мъж, който обича жена си, не започва връзка с помощничката си. Не си открива сейф с нея под чуждо име. А Адам го е направил.

— Грешиш, Нел. Адам те обичаше.

— Не, не греша. Не съм глупачка. Знам, че помагаш или на Адам, или на Уинифред. Опитваш се да се добереш до ключа, който случайно е останал в джоба на това сако.

Уцелих, помисли си Нел. Бони Уилсън заклати глава, не толкова за отрицание, колкото от отчаяние.

— Само двама души могат да го използват — Адам или Уинифред — продължи Нел. — Надявам се, че работиш с Уинифред, а Адам е жертвата. Ужасявам се, като си помисля, че в продължение на три години съм живяла, дишала, спала и яла с човек, който може хладнокръвно да отнеме три живота и да предизвика пожар, умъртвил една бездомна жена. А аз се отказах от кариерата, за която бях мечтала цял живот, само за да доставя удоволствие на този мошеник и крадец. Моля се да не е и убиец.

Нел бръкна в джоба си и извади ключа от сейфа.

— Бони, вярвам, че знаеш къде се крие той или Уинифред. Ако сътрудничиш на някой от двамата, ставаш съучастник в убийство. Вземи този ключ. Дай го на още живия. Нека той или тя си мисли, че е безопасно да отиде в банката в Уайт Плейнс. Това е единствената ти възможност да очакваш някаква снизходителност.

— Какво искаш да кажеш с това „да си мисли, че е безопасно“, Нел?

Не беше чула стъпките зад себе си. Обърна се, шокирана и ужасена.

Адам се надвесваше над нея.

87.

Дан Майнър погледна към прозореца с надеждата, че дъждът е спрял. За съжаление все още се лееше като из ведро. Баба му казваше, че когато вали така, ангелите плачат. Днес това му прозвуча особено зловещо.

Къде ли е отишла Нел, продължаваше да се пита той.

Всички вече се бяха събрали в офиса на Мак. Гърт, Лиз и двамата детективи също бяха пристигнали.

Портиерът на Нел потвърди, че се е прибрала у дома към три часа и е излязла отново малко след четири. Значи е чула съобщението, което й оставих, помисли си Дан. Защо не ми се обади?

Момчето от асансьора им съобщи, че е изглеждала разстроена.

Джак Склафани и Джордж Бренън първо се запознаха с Лиз и Гърт. После Склафани каза:

— Да започнем с бездомната жена, която съобщила за открадването на една от торбите й часове преди пожара в къщата на Вандермиър. Полицаят, когото спряла, за да се оплаче, потвърди историята й. Не тя обаче е предизвикала пожара. Едва ли някога ще имаме солидно доказателство, но смятаме, че Уинифред Джонсън е платила на Джими Райън да го направи така, че да изглежда като работа на някой бездомен.

— Това означава, че майка ми… — обади се Дан.

— Това означава, че майка ви вече не е заподозряна.

— Мислите ли, че Уинифред Джонсън е действала сама? Или по указания на Адам? — попита Мак.