Беше едва десет часът, а вече беше ядосан заради обаждането от прокуратурата, в което настояваха за среща с него.
Краус се надигна и отиде до прозореца. Остана мрачно вторачен в улицата шестнайсет етажа по-надолу. Загледа как една кола бързо си проправя път през натовареното движение. После се усмихна криво, тъй като колата се оказа заклещена зад един камион, спрял внезапно и блокирал две платна.
Усмивката му обаче бързо изчезна, когато осъзна, че в известно отношение приличаше на тази кола. Беше преодолял много препятствия, за да стигне до даден етап в живота си, а сега на пътя му се явяваше огромна преграда и заплашваше да го блокира напълно. За първи път от пубертета насам се почувства уязвим.
Сам беше на петдесет години, среден на ръст, с едър кокал, обветрена кожа, оредяваща коса и независим характер. Никога не мислеше за външния си вид. Това, което го правеше привлекателен за жените, бе излъчването на непоклатима увереност в себе си, съчетана с циничен интелект. Някои го уважаваха. Много повече се страхуваха от него. Малко го харесваха. Към всички Сам изпитваше само леко презрение.
Телефонът звънна, последван от интеркома на секретарката му.
— Господин Ланг — съобщи тя.
Сам се намръщи. Компанията на Ланг беше третият фактор в работата по кула „Вандермиър“. Чувствата му към Питър Ланг варираха от завист заради факта, че е продукт на наследено богатство, до неохотно възхищение към гения му да купува евтини имоти, които се оказваха златни мини.
Краус отиде до бюрото си и вдигна слушалката.
— Да, Питър? Мислех, че си на игрището за голф.
Питър наистина се обаждаше от имението на баща си в Саутхямптън.
— Всъщност точно там съм. Просто исках да се уверя, че срещата ни не е отменена.
— Не е. — Сам затвори, без да каже довиждане.
7.
Колоната на Нел, наречена „Градът“, излизаше три пъти седмично в „Ню Йорк джърнъл“ и съдържаше кратки коментари за всякакви събития — от изкуство до политика. Беше започнала да я води преди две години, когато Мак се пенсионира, а тя отхвърли молбата на Боб Горман да ръководи кабинета му.
Майк Стюарт, издател на „Джърнъл“ и дългогодишен приятел на Нел и Мак, тогава й предложи рубриката.
— С всички писма, които си написала на страницата за мнения, всъщност си работила за нас безплатно, Нел — бе казал той. — Ти си невероятно добра писателка. И много проницателна. Защо да не ти плащат за това?
Колоната е още едно нещо, от което ще трябва да се откажа, когато се кандидатирам за Конгреса, мислеше Нел, докато влизаше в кабинета.
След като Адам бе излязъл сутринта, тя бе действала със засилена от гнева енергия. За по-малко от половин час бе разтребила масата, почистила кухнята и оправила леглото. После си спомни, че Адам се бе съблякъл в стаята за гости предишната нощ. Бързата проверка показа, че синьото сако и куфарчето бяха на леглото.
Който е толкова зает да затръшва врати, забравя някои неща, помисли си Нел. Е, ако му потрябват, нека сам се върне да си ги вземе или да прати някой. Взе сакото и го закачи в гардероба, а куфарчето занесе в малката трета спалня, която бяха превърнали в кабинет.
Но един час по-късно, вече седнала зад бюрото, изкъпана и облечена в „униформата“ си, както наричаше джинсите, огромната фланелка и маратонките, усети, че й е невъзможно да пренебрегне факта, че и тя самата не бе направила абсолютно нищо, за да улесни положението. А и това дето каза на Адам да не се прибира у дома вечерта!
Ами ако реши да ме послуша! Не! Може и да имаме сериозен проблем в момента, но той няма нищо общо с чувствата ни. Сигурно сега е в офиса. Ще му се обадя. Протегна се към телефона, после бързо отдръпна ръката и.
Не, няма да се обадя! Послушах го преди две години, когато ме помоли да не се кандидатирам за мястото на Мак, и всеки ден оттогава съм съжалявала. Ако и сега постъпя така, той ще реши, че напълно се предавам, а няма никаква причина да го правя. В Конгреса има толкова жени. Всички те са със съпрузи и деца, които обичат. Освен това не е справедливо. Аз никога не бих помолила Адам да се откаже от кариерата си на архитект.
Нел решително започна да преглежда бележките, които бе събрала за статията си тази сутрин, но осъзна, че не може да се съсредоточи, и ги остави.
Мислите й се върнаха към предишната нощ. След като Адам се пъхна в леглото, почти веднага заспа. Чувайки спокойното му дишане, тя се приближи до него, а той я прегърна и измърмори името й в съня си.