Остана само тя и горещината. Непоносимата горещина. Матракът вече гореше. С невероятна сила, породена от отчаянието, успя да се плъзне от него и да застане права. Подпря се на скрина и някак си освободи ръцете си от хлабавия канап.
Вратата обаче гореше. Опита се да завърти топката. Беше огненочервена. Мехурите, дима — знаеше, че ще се случи. В очите й капеше кръв. Нямаше кислород. Задушаваше се.
Някой удряше по външната врата на апартамента.
Прекалено късно, помисли си тя, когато запълзя по пода. Прекалено късно.
89.
Тънка струя дим пропълзя в коридора.
— Апартаментът гори — изкрещя Склафани.
Едновременно той, Бренън и Дан ритнаха вратата, но тя не поддаде.
— Отивам на покрива — извика Бренън.
Склафани се обърна и затича надолу по стълбите, следван от Дан. Стигнаха до фоайето и изхвърчаха на улицата, устремени към страничната фасада, на която беше противопожарната стълба. Дъждът заваля още по-силно.
— Мили боже, погледни! — извика Дан.
Над тях двама души се хлъзгаха и препъваха по влажните стъпала.
Въпреки слабата светлина и поройния дъжд, Джак видя лицето на мъжа и разбра кой е човекът в неопреновия костюм, причинил толкова много кошмари на Бенджи Тъкър.
Нел вече не виждаше нищо, докато пълзеше по пода и безуспешно се мъчеше да вдиша. Прозореца! Трябваше да намери прозореца! Внезапно докосна някакъв твърд предмет. Стена! Сигурно беше прекосила стаята — прозорецът трябваше да е точно тук. Застана на колене и протегна ръце, за да се хване за перваза. Обаче усети нагорещен метал. Какво беше това? Дръжка? Дръжката на скрина! Мили Боже, беше направила пълен кръг!
Няма да успея! Не мога да дишам!
Внезапно се почувства както някога във водовъртежа. Изтощена. Отмаляла. Сънена.
И отново чу глас, но този път не беше нито майка й, нито баща й, а гласът на Дан, който й каза: „Нел, имам нужда от теб.“
Обърни се, заповяда си тя. Представи си прозореца. Той е точно напред. Застани до леглото, после тръгни надясно. Препъвайки се в канапа около краката си, тя запълзя отново през стаята.
„Имам нужда от теб, Нел. Имам нужда от теб.“
Задави се. Закашля, но се хвърли напред, твърдо решена да успее.
— Полиция! Стойте! — извика Склафани. — Вдигнете ръце!
Адам спря и се завъртя. Бони се опитваше да мине покрай него, но той я хвана здраво.
— Тръгвай обратно!
На третия етаж Адам се подхлъзна и стисна парапета с бинтованата си дясна ръка. Изпищя от болка, но продължи.
Минаха покрай апартамента на Бони на петия етаж и стигнаха до площадката на шестия. Чуха разбиването на стъкло под тях и видяха черния дим, който се изви от прозореца.
Покривът беше на два метра над главите им.
— Няма смисъл, Адам — изпищя Бони.
Той обаче се качи на металния парапет и протегна ръце нагоре. Пръстите му докоснаха ръба. Прекалено екзалтиран, за да усети ужасната болка в наранената си ръка, се вкопчи в перваза на покрива и се опита да се вдигне.
Чу скърцане. Усети зловещо залюляване. Противопожарната стълба започна да се отделя от стената.
Долу на улицата Дан Майнър чу воя на пожарните по Уест Енд авеню. Сплете пръсти и направи „столче“ за крака на детектива. Джак Склафани се протегна и хвана долното стъпало на противопожарната стълба.
— Спусни я — извика Дан.
След секунда и той се катереше по хлъзгавите стъпала. Видя пламъците. Нел! Нел е в онзи ад!
Нел се надигна и се хвърли към прозореца. Рамото й разби единичното стъкло. Силната горещина излетя навън. Тогава усети, че подът започва да поддава. Устреми се обаче към студения влажен въздух. Най-после успя да си поеме дъх. Беше се надвесила през прозореца, когато почувства как пропадащият под я дърпа назад. Ръцете й, покрити с мехури, сграбчиха рамката. Разбитите стъкла нарязаха дланите й. Болеше ужасно. Знаеше, че няма да издържи дълго. Зад нея бушуваше огънят. Долу виеха сирени и крещяха хора. Това ли е смъртта, зачуди се тя.
Адам сграбчи перваза и с нечовешка сила, породена от отчаянието, започна да се вдига нагоре. После почувства около краката си ръце, които го дърпаха надолу. Бони! Опита се да я срита, но не успя. Не можа и да се задържи. Озова се отново върху противопожарната стълба.
Изръмжа и вдигна Бони над главата си. Стълбата пак се залюля.
— Пусни я или ще стрелям — извика Бренън от покрива.
— Точно това възнамерявам да направя — изкрещя Коулиф.
Препускайки нагоре, Склафани видя какво става. Ще я хвърли, помисли си той. Щом стигна до последната площадка, се опита да хване Коулиф, обаче закъсня. Бони полетя с писък към улицата.