Адам отново се качи на парапета и се протегна. Този път пръстите му се хлъзнаха. Размаха ръце, за да запази равновесие.
Склафани замръзна на мястото си, докато гледаше как мъжът пред него изпълнява смъртния си танц, преди да полети тихо надолу. Тялото му се стовари върху тротоара.
Дан тъкмо беше стигнал до прозореца на Бони. Видя Нел, стиснала рамката сред огнения ад. Хвана я за китките със силните си уверени пръсти. Секунда по-късно Склафани стоеше до него и му помагаше.
— Измъкнахме я! — извика той. — Давай! Това нещо всеки момент ще пропадне.
Противопожарната стълба отново се залюля. Дан носеше изпадналата в безсъзнание Нел. Един пожарникар извика:
— Дайте ми я и скачайте!
Дан я спусна в протегнатите му ръце. Заедно с Джак Склафани се прехвърлиха на помощната стълба точно когато металната противопожарна конструкция се срина върху телата на Адам Коулиф и Бони Уилсън.
90.
Вторник, седми ноември Денят на изборите
Избраха нов президент. Нов сенатор щеше да държи реч от името на щат Ню Йорк. А в края на деня щеше да стане ясно дали районът, управляван от Корнелиъс Макдермот в продължение на петдесет години, бе избрал внучката му, Нел Макдермот, за своя нов представител.
Отчасти от носталгията, отчасти от суеверие, Нел бе настанила щаба на кампанията си в хотел „Рузвелт“ — сцената на триумфите на дядо й. Когато резултатите започнаха да пристигат, те седяха в хотелския апартамент на десетия етаж, съсредоточени върху трите телевизора — по един за всеки от основните канали.
Гърт Макдермот, Лиз Ханли и Лиза Райън също бяха тук. Само Дан Майнър липсваше, но току-що се бе обадил, че тръгва от болницата. Хора от екипа на Нел влизаха и излизаха нервно, без да докоснат изисканата храна и отбраните питиета. Някои бяха оптимисти, други се страхуваха. Кампанията наистина беше доста тежка.
Нел се обърна към дядо си.
— Независимо дали ще спечеля, или загубя, Мак, радвам се, че ме накара да се кандидатирам.
— И защо да не се кандидатираш? — заяде се той. — Всички от комитета се съгласиха с мен — греховете на съпруга не трябва да се прехвърлят на жена му. Макар че, на практика, ако имаше съдебен процес, ти неизбежно щеше да си замесена, а медийният цирк вероятно щеше да направи кампанията ти невъзможна. Но тъй като Адам и останалите бяха мъртви, това се оказаха вчерашни новини.
Вчерашни новини, помисли си Нел. Вчерашна новина бе фактът, че Адам я бе предал. Вчерашна новина бе фактът, че хладнокръвно бе убил трима човека. Вчерашна новина бе и фактът, че съм била омъжена за чудовище. Живях с него три години. Усещала ли съм, че има нещо нередно в отношенията ни? Предполагам, че би трябвало да го усетя.
Детективът от Бисмарк бе разкрил още информация за Адам. Бил използвал псевдонима Хари Рейнълдс при една от непочтените си сделки в Северна Дакота. Сигурно го е разказал на Уинифред.
Нел се огледа. Лиза Райън улови погледа й и вдигна палец окуражаващо. В началото на лятото тя бе дошла при нея с предложението да й помага в кампанията. Нел я прие с радост и бе повече от доволна. Лиза работеше неуморно, прекарваше вечерите си в щаба, говореше с избирателите по телефона, изпращаше рекламни брошури.
Децата й летуваха край морето със съседите й — семейство Кърън. Лиза реши, че ще е по-добре да са далеч, докато клюките за баща им стихнат. Положението все пак не беше прекалено лошо. Името на Джими Райън фигурираше в полицейските досиета, но пресата почти не му обърна внимание.
— Децата знаят, че баща им е допуснал ужасна грешка — каза Лиза откровено, когато се срещна за първи път с Нел. — Но знаят също, че животът му е бил отнет, защото се е канел да направи признания. Последните му думи към мен бяха: „Съжалявам“. Разбирам какво е имал предвид. Джими заслужава прошката ми.
Решиха, че ако Нел бъде избрана, Лиза ще работи в нейния офис в Ню Йорк. Надявам се това да стане, помисли си Нел, когато отново насочи вниманието си към телевизорите.
Телефонът звънна. Лиза разговаря, после се приближи към нея.
— Беше Ейда Каплан. Моли се да спечелиш. Твърди, че си светица.
Нел й беше продала обратно парцела за същата сума, която Адам й бе платил.
После Ейда го продаде на Питър Ланг за три милиона долара.
— Нито дума на сина ми — предупреди тя Нел. — Той ще получи само онова, което му обещах. Останалото отива в Благотворителния еврейски фонд.
— Рамо до рамо сте, Нел! По-сериозно е, отколкото очаквах!
— Мак, откога нервничиш, докато гледаш изборите? — запита Нел е усмивка.
— Откакто ти си в надпреварата. Виж, започват броенето!