— Не приемам предложението ти — добави Шеридан.
Как можеше той да е толкова безразличен към решението, което щеше да промени целия й живот?
— Чудесно! — сви рамене той.
Тази кратка дума, изречена с хладен тон, я разтърси Обидата и унижението бяха изместени от сляпа ярост. Шеридан рязко се извърна и пое към вратата, но после спря и отново го погледна.
— Още нещо ли има? — отегчено запита Стивън.
Шеридан беше толкова ядосана и толкова доволна от онова, което щеше да направи, че ослепително му се усмихна.
— Да! — каза тя и пристъпи към него. — Има още нещо.
Веждите му иронично трепнаха.
— Какво?
— Това! — Вдигна ръка и зашлеви графа. После отстъпи назад. Дишаше тежко. — Ти си безсърдечно чудовище! Не мога да повярвам, че снощи ти позволих да ме докоснеш. Чувствам се поругана и омърсена… Извърших грях, но мога да се помоля за прошка на Бога. За съжаление никога няма да съм в състояние сама да си простя, че съм била толкова глупава да ти вярвам и да те обичам!
Вратата се затръшна зад гърба й. Стивън не помръдна. Разгневената Шеридан беше прекрасна. Отново си припомни последните й думи:
„Никога няма да си простя, че съм била толкова глупава да ти вярвам и да те обичам!“
Беше искрена. Включително и когато произнасяше думата „обич“. Господи, каква актриса! Много по-добра от Емили Латроп. Разбира се, Емили беше начетена и добре възпитана, а освен това й липсваха плам и енергия, така че никога не би била в състояние да изиграе подобна сцена.
От друга страна пък. Емили не би отхвърлила предложението му…
Не беше очаквал подобно нещо и от Шеридан. Беше проявила достатъчно хитрост и амбиция да се възползва от кратката загуба на паметта си след инцидента и да разиграе истински случай на трайна амнезия и малко не й беше достигнало, за да постигне целта си — да се превърне от обикновена гувернантка в херцогиня. Снощното му предложение нямаше да й даде титла, но щеше да й осигури охолно и луксозно съществуване, каквото не би могла да намери никъде другаде.
А може би не беше чак толкова хитра, за колкото я мислеше Стивън…
Нито толкова амбициозна…
И може би не се интересуваше от лукса…
И е била невинна от самото начало…
Поколеба се, но отхвърли последната вероятност. Невинните хора не се скриваха в миша дупка, особено ако притежаваха смелост като тази на Шеридан.
57
Уитни не повдигна въпроса за заминаването на Шеридан. Искаше да запази празничната атмосфера и доброто настроение на гостите си, въпреки че повечето от присъстващите бяха недоволни от развоя на събитията.
Няколко часа след като Шери си тръгна, над имението се изля пороен дъжд. Това принуди всички да се приберат в замъка, което допълнително понижи всеобщото настроение. Само Черити Торнтън не се повлия от мрачната атмосфера. Тя нямаше нищо против да продължи да се забавлява, без значение, че останалите гости се бяха оттеглили в апартаментите си, докато настъпи време за вечеря. Всъщност тяхното отсъствие идеално я устройваше.
Тя се настани в едно кресло в залата за билярд, кръстосала крака и отпуснала ръце в скута си и с интерес наблюдаваше играта на херцога с Джейсън Фийлдинг и Стивън Уестморланд.
— Винаги съм намирала билярда за много интересна игра — излъга старата дама след един неуспешен удар на Клейтън. — Това вашата стратегия ли е? Да разпръснете всички топки по масата, за да затрудните Лангфорд? — наивно попита тя.
— Много интересно тълкувание — отбеляза Клейтън раздразнено. Непрестанното бърборене на тази жена го разсейваше.
— А сега какво ще последва?
Джейсън Фийлдинг отвърна през смях:
— Сега Стивън ще се възползва от ситуацията и нито един от нас няма да успее да се дореди до масата за следващ опит.
— О, разбирам! — Черити се усмихна невинно на набелязаната от нея жертва, която натърка с нещо върха на стика си и се приведе над масата. — Това означава ли, че вие сте най-добрият играч в тази зала, Лангфорд?
Графът вдигна поглед към нея, но Черити остана с впечатлението, че той не я слушаше и не мислеше за играта. От мига, в който Шеридан си беше тръгнала, Стивън изглеждаше по-мрачен от всякога. Въпреки това ударът му беше блестящ.
— Превъзходен удар, Стивън! — възкликна Джейсън и Черити веднага се възползва от момента, който толкова дълго беше очаквала.
— Толкова обичам да съм в компанията на джентълмени! — възкликна внезапно тя, докато наблюдаваше как домакинът долива мадейра в чашите на гостите си.