— Тези двамата с увиснали челюсти и дълбоки джобове са лордовете Банбратен и Айсли — представи ги Ники. — Вие вече сигурно сте виждали графа на Лангфорд? — попита той младите лордове.
Те едновременно кимнаха.
— Добре. Сега, след като приключихме с представянето, двамата с графа ще се заемем с благородната задача да приберем остатъка от бащините ви пари.
Ники раздаде картите, но когато вдигна своите, го прониза остра болка и той сгърчи лице.
— Лоша ръка, а? — изсмя се доволно херцогът на Станхоуп, тълкувайки погрешно гримасата на противника си.
Стивън помисли, че въпросът е отправен към него. Той хвърли поглед към изранените кокалчета на ръката си и отвърна:
— Не е чак толкова зле. — Обърна се и взе от таблата на стоящия зад гърба му сервитьор две чаши с бренди. Едната сложи пред себе си, другата подаде на Никълъс Дьовил. — Моите поздравления! — рече той и погледна изпитателно към единия от младежите, който в този момент разля виното си.
— Не може да си държи чашата — обясни Ники, проследявайки погледа на Стивън.
Графът кръстоса крака и неодобрително изгледа двамата пияни младежи.
— Някой е трябвало да ги научи как да се държат, преди да ги пуснат сами в обществото — отбеляза той.
— Взе ми думите от устата — съгласи се с готовност Ники.
59
Семейство Скефингтън бяха освободили къщата в Лондон и се бяха върнали у дома, в Блайтънфийлд. Ники изгуби три часа, докато открие Шери и приведе в действие романтичния план, който Лангфорд беше предложил. Според графа това беше единственият начин да си върне Шеридан и да я накара да повярва, че намеренията му са почтени.
Фактът, че сега Ники се беше превърнал в помощник на Стивън Уестморланд, при положение, че доскоро му беше противник, ни най-малко не го смущаваше. Първо, той правеше всичко по силите си, за да съживи една връзка, за чието проваляне отчасти беше отговорен, и второ — ролята, която изпълняваше, ужасно му харесваше. Трябваше да открие Шеридан и да я убеди да напусне семейство Скефингтън, защото й е намерил друго, „много по-добро място“ в едно имение, намиращо се на няколко часа път от дома на сегашните й работодатели.
За да компенсира загубата на семейство Скефингтън, той беше повел със себе си и две гувернантки, които щяха да заместят Шеридан.
Лейди Скефингтън беше завела дъщеря си в Девън, защото беше чула, че бъдещият херцог на Норингъм, който беше ерген, е решил да прекара целия юни месец там. Това улесняваше задачата на Ники. Нямаше да му е нужно много време да убеди сър Джон да се съгласи да получи две гувернантки срещу една. Стивън тайно щеше да плаща половината от заплатите им в продължение на една година.
Повече усилия трябваше да положи, за да убеди Шеридан. На всяка цена трябваше да я накара да си стегне багажа и да побърза за срещата с непознатия благородник, който беше склонен да й предложи въпросното „по-добро място“.
— Виконт Хардгроув е доста темпераментен, дори в някои случаи — направо непоносим — обясняваше той на девойката, — но много държи на племенника си, който е негов наследник, и затова иска да му осигури най-доброто.
— Разбирам — отвърна тя, питайки се дали ще изтърпи въпросния виконт.
— Заплащането е отлично и компенсира недостатъците на виконта.
— Какво разбирате под „отлично“?
Цифрата накара Шери да зяпне от учудване.
— Има и допълнителни неща.
— Какви неща?
— Голям апартамент за вас, лична прислужница, собствен кон…
Очите й се разширяваха от изненада при всяка следваща дума.
— Нима има и още? — попита тя, когато Ники направи пауза. — Как е възможно?
— Да, всъщност има още… Едно от най-привлекателните неща, свързани с тази работа, е… бих го нарекъл… доживотно право.
— Какво имаш предвид?
— Ако приемете предлаганото място, ще се ползвате от придобивките до края на дните си…
— Нямах намерение да оставам в Англия за повече от няколко месеца.
— Това малко усложнява нещата, но може би все пак ще успеете да убедите виконта да ви наеме.
Шеридан се поколеба. Искаше й се да научи нещо повече за загадъчния благородник.
— Той възрастен ли е?
— По-възрастен е от мен — потвърди Ники, мислейки със задоволство, че Лангфорд действително е по-голям от него с една година.
— Наемал ли е други гувернантки и преди?
Ники е мъка се сдържа да не се изпусне и да й даде няколко много смешни, но неприлични отговора на този въпрос, и отвърна така, както се очакваше:
— Да.
— Защо не са се задържали при него?