— Може би са очаквали да получат повече облаги, но не са… Знам ли? — отвърна Дьовил и за да прекрати разпита, добави: — Както преди малко казах, виконтът бърза. Така че ако не искате да пропуснете тази златна възможност, по-добре побързайте с прибирането на багажа си. Обещах му, че ще ви заведа при него точно в два часа, а вече закъсняваме с три часа!
Все още изпълнена със съмнения. Шеридан стана и замислено рече:
— Не мога да си обясня защо толкова се интересува от мен, след като със сигурност може да наеме някоя от най-добрите гувернантки в Англия!
— Предпочита американка — развеселено отвърна Ники.
— Много добре, тогава ще се срещна с него и ако двамата си допаднем, ще остана.
— На това се надява и той — кимна Дьовил. — Донесох ви една по-хубава рокля… Да не изглеждате толкова… мрачна. Виконт Хардгроув не понася мрачни гледки.
60
— Нещо не е ли наред, скъпа? — попита я Ники.
Слънцето вече залязваше.
Шери извърна очи от прозореца на каретата и поклати глава:
— Не, само… очаквам промяната… Нова работа, прекрасна заплата, собствен просторен апартамент, кон за езда… Изглежда прекалено добре, за да е истина.
— Защо тогава сте толкова сериозна?
— Неудобно ми е, че така внезапно напуснах семейство Скефингтън — призна тя.
Сега те имат две гувернантки вместо една. Сър Джон беше толкова щастлив, че дори ви помогна с приготвянето на багажа!
— Ако познавахте дъщеря им, щяхте да ме разберете. Оставих й бележка, но ми се искаше лично да се сбогувам с нея. Всъщност неприятна ми е мисълта, че я оставям сама сред тях. Във всеки случай благодарна съм ви за това, което правите за мен — добави с усмивка Шеридан.
— Надявам се, че ще продължите да мислите по същия начин и когато пристигнем — с лека ирония подхвърли Ники. Той извади джобния си часовник и отвори капачето. — Много закъсняхме. Може да е решил, че изобщо няма да отидем.
— Защо ще си мисли подобно нещо?
Той се замисли доста, преди да отговори, но тази подробност убягна от вниманието на Шери.
— Виконтът би могъл да си помисли, че не съм успял да ви убедя да смените мястото си.
Тя избухна в смях.
— Кой нормален човек би пропуснал подобна възможност? — Внезапно лицето й помръкна. — Не искате да кажете, че мястото вече може да е заето от друга кандидатка, нали?
Погледна я развеселено.
— Сигурен съм, че мястото ще бъде ваше, стига да го желаете.
— Какъв прекрасен ден! — промълви Шеридан половин час по-късно. Тя млъкна и се хвана за страничната облегалка, тъй като конете рязко намалиха хода си, после внезапно завиха наляво. — Трябва вече да сме наблизо — предположи тя и оправи полите и ръкавите на прекрасната бледосиня рокля с богата бродерия, която Ники й беше донесъл, после посегна към косата си, за да се увери, че прическата й не се е развалила.
Той се наведе напред и се загледа в редицата старинни каменни постройки покрай пътя, после доволно се усмихна.
— Имаме още малко път до дома на виконта, но мисля, че по това време той трябва да е някъде тук. Според него това е най-подходящото място, на което може да ви отправи предложението си.
Обзета от любопитство, Шеридан надникна през прозореца и озадачено сви вежди:
— Това църква ли с?
— Доколкото знам, да. През XVI век е била построена в Шотландия, а после със специално разрешение са я разглобили и пренесли на това място. Сградата с от огромно значение за семейната история на виконта.
— Какво значение би могла да има една църква в историята на някое благородно семейство? — запита го Шеридан.
— Един от основателите на рода на виконта е принудил един свещеник да го венчае за отвлечената от него девойка точно зад тези стени. — Шеридан потръпна и Ники сухо добави: — Всъщност това май се е превърнало в семеен обичай.
— Звучи като история, излязла от готически времена, и изобщо не е забавна! Виждам две карети, спрени встрани, но в тях няма никого. Каква служба могат да отслужват по това време и на такова откъснато от света място?
— Много лична — осведоми я Ники и бързо смени темата: — Я да видя как изглеждате.
Тя извърна лице към него и той се намръщи:
— Няколко кичура са се измъкнали от стегнатия ви кок. Шеридан посегна да докосне прибраната си коса, но Ники беше по-бърз от нея.
— Позволете на мен — рече той, — тъй като нямате огледало.
Той измъкна дългите игли от косата й и буйните червени къдрици се разпиляха по раменете й.
— О, не! — проплака Шеридан.
— Имате ли четка за коса?
— Да, разбира се, но ми се искаше да не…
— Не протестирайте. Ще се чувствате много по-свободна да изкажете възраженията си, ако изглеждате малко по-весела.