Тази беше първата от многото последвали нощи, в които тя пееше заедно с Рафаел. Понякога, когато се окажеха в някой град или село, хората, които ги чуваха да пеят, изразяваха възхищението си, като им даваха храна или подаръци, дори и пари. Раф й показваше как да свири на китарата, макар тя да нямаше неговия талант, и започна да й дава уроци по испански. За кратко време момичето напредна много и скоро говореше испанския така добре, както и самия Рафаел. После се заеха с италианския, но и двамата не постигнаха особени успехи с този език. По молба на Шеридан, Раф държеше под око хората, с които баща й играеше комар.
Единственият човек, който, изглежда, се дразнеше от присъствието на Рафаел, беше Спящото куче. Старият индианец не криеше неодобрението си към младия човек и почти не му говореше. Държеше се дистанцирано и с Шеридан и когато момичето спомена за това пред баща си, Патрик й каза, че вероятно Спящото куче се чувства зле, тъй като тя вече не прекарва достатъчно време с него. След този разговор Шеридан отново се сближи с индианеца. Търсеше го за съвет и яздеше с него по-често, отколкото правеше това с Раф.
Всичко изглеждаше идеално… до мига, в който баща й не взе решение да посетят сестрата на майка й, която беше стара мома и живееше в Ричмънд, щата Вирджиния.
6
Шеридан гореше от нетърпение да види единствената си жива роднина, но когато се озова в малката задушна къща на леля си Корнелия, се почувства някак не на място.
Непрекъснато беше на тръни да не счупи някоя от крехките порцеланови фигурки или да не изцапа дантелените покривчици, които буквално бяха навсякъде. Въпреки че много внимаваше да не направи някоя пакост, чувството, че леля й не я харесва особено, не я напускаше. Подозрението й се затвърди, когато подслуша разговора между леля Корнелия и баща й два дни след тяхното пристигане в Ричмънд. Момиченцето седеше кротко до един прозорец и гледаше навън към оживената улица, когато до слуха му достигнаха приглушени гласове откъм съседната стая.
Когато чу да споменават нейното име, тя тихо приближи до вратата и се заслуша. След минута установи, че подозренията й са правилни. Леля Корнелия, която учеше момичетата от пансиона за благородни девици на правилата на доброто държание, съвсем не беше във възторг от Шеридан Бромлейт и четеше морал на Патрик заради пропуските във възпитанието на дъщеря му.
— Трябва да те бичуват заради начина, по който си отгледал това дете — кънтеше гневният глас на Корнелия. Бащата на Шери не търпеше подобен тон от никого, но сега неизвестно защо кротко мълчеше. — Тя не може да чете, не знае да пише, а когато я попитах дали знае наизуст молитвите си, ми отвърна, че не е свикнала дълго да стои на колене. После ме информира — цитирам — че „най-вероятно на Господ Бог му е писнало да слуша безкрайните молитви, четени от Библията, така както му е писнало да се занимава и с блудниците, отклоняващи свестните мъже от правия път“.
— Виж, Корнелия… — започна бащата, едва потискайки смеха си, което не остана незабелязано от Корнелия Фарадей.
— Да не си се опитал да ме умилостивиш с твоя фалшив чар, негодник такъв! — извика тя, изпадайки в състояние, за което Раф беше измислил определението „сатанинска ярост“. — Ти подлъга сестра ми да се омъжи за теб с празните си приказки за нов живот в Америка и я накара да прекоси половината свят! Няма да си простя, че тогава не се опитах да я спра. Нещо по-лошо — самата аз дойдох тук! Но този път няма просто да седя и да те слушам и след като си превърнал единствената дъщеря на бедната ми сестра в някакво… някакво недоразумение! Това момиче, което наближава възрастта за женене, изобщо не се държи като жена. Дори не изглежда като жена. Много се съмнявам, че изобщо има някаква представа от какъв пол с всъщност! През живота си не е носила друго освен панталони и ботуши за езда, лицето и е почерняло като на дивак, да не говорим, че ругае като езичница! Маниерите й са просто за окайване, позволява си прекалено много, отговаря. Косата й не е сресвана от месеци! Заяви ми съвсем открито, без капчица свян, че точно сега нямала намерение да се омъжва, но че харесва някой си Рафаел Бенавенте, когото един ден щяла да попита дали иска да й стане съпруг. Тази млада дама — използвам термина, макар изобщо да не е подходящ в случая с Шеридан — наистина смята да направи предложение за женитба на своя избраник, който не е нищо друго освен един испански нехранимайко. О, да! Пръскайки се от гордост, тя ми заяви, че любимият й Рафаел знаел всичко, което било важно в този живот — включително как се лъже на карти! Готова съм да чуя какво ще кажеш в своя защита! — завърши предизвикателно леля Корнелия.